Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Трябва да отида до полицейския участък, за да ми дадат ключа. Ще се върна след малко.

Вече беше тръгнал да слиза припряно надолу, когато чу пазачът да казва вълшебните думи.

– Ей, не е нужно да ходиш. И аз имам ключ. Ще те пусна. Само ми кажи какво става.

Гърни се върна в сумрачния малък коридор.

– Можеш ли да ме пуснеш? Сигурен ли си, че не е проблем? Не трябва ли да поискаш разрешение?

– От кого?

– От Джона например?

Франк извади тежка връзка ключове от колана си и отключи апартамента.

– Какво му пука? Стига всичките самонастанили се бездомници в Лонг Фолс да са щастливи, и той е щастлив.

– Има репутация на много щедър човек.

– Да, още една шибана Майка Тереза.

– Явно не мислиш, че е по-добър от Карл, а?

– Не ме разбирай погрешно. Карл беше задник. Интересуваше се само от пари, бизнес и политика. Истински стопроцентов задник. Но беше от задниците, чиято мотивация можеш да разбереш. Напълно предсказуем.

– Предсказуем задник?

– Именно. А Джона е съвсем друго животно. Няма начин да предвидиш действията му. Той е шибана откачалка. Това тук е идеалният пример. Карл искаше всички бездомници да бъдат изритани на улицата. Има смисъл, нали? Джона дойде и каза: „Не, ще им дадем убежище“. Ще предложим на утрепките подслон от дъжда. Някакъв нов духовен принцип, схващаш ли? Почитай отрепките. Остави ги да пикаят на пода.

– Май не се връзваш на теорията за ангела и дявола по отношение на братята Спалтър.

Франк го изгледа замислено.

– Вярно ли е това, което каза по телефона?

– Кое?

– Че може би Кей все пак не е гръмнала Карл?

– Божичко, Франк, не осъзнавах, че говоря толкова високо. Това би трябвало да е тайна.

– Няма проблем, но искам да те питам – това реална вероятност ли е?

– Реална вероятност ли? Да, такава е.

– Значи всичко ще бъде подложено на втора оценка?

– Втора оценка ли?

– Ще прегледате наново всичко, което е било проучено при първото разследване.

Гърни снижи глас.

– Може и така да се каже.

Лека самодоволна усмивка, лишена от всякакво чувство за хумор, разкри пожълтелите зъби на Франк.

– Виж ти, виж ти... Значи Кей може и да не е стреляла. И това ако не е новина.

– Знаеш ли, Франк, оставам с впечатлението, че имаш да ми кажеш нещо.

– Може би имам.

– Ще ти бъда много признателен за всички идеи, които имаш по въпроса.

Франк извади кутия цигари от джоба си, запали една и вдиша продължително и замислено. В усмивката му се прокрадна нещо зло и дребнаво.

– Замислял ли си се някога, че господин Идеален може да не е чак толкова идеален?

– Джона ли?

– Господин Щедрост. Господин Бъди-добър-с-отрепките. Господин Шибана-киберкатедрала.

– Струва ми се, че си видял и друга негова страна.

– Може би съм видял същата страна, която е видяла майка му.

– Майка му ли? Познавал си Мери Спалтър?

– Преди посещаваше главния офис от време на време. Когато Карл отговаряше за всичко.

– И тя е имала проблеми с Джона?

– Аха! Никога не го е харесвала особено. Не знаеше ли?

– Не, но с удоволствие бих чул нещо повече.

– Просто е. Тя знаеше, че Карл е гадняр и беше приела този факт. Разбираше коравите мъже. Джона беше прекалено сладникав за нейния вкус. Не мисля, че старата дама се доверяваше на цялата тази благост и съвършенство. Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че тя беше наясно, че това са пълни простотии.

След като отвори апартамента и получи уверенията на Гърни, че ще е там, когато се върне след един час, озлобеният Франк продължи по маршрута, който според него включваше всички имоти на компанията „Спалтър“ в Лонг Фолс.

Апартаментът беше малък, но сравнително светъл в сравнение с мрачния коридор. След входната врата се влизаше в тясно антре с подгизнали дъски на пода. От дясната страна имаше малка тясна кухня, а отляво – празен гардероб и баня. Направо се виждаше средноголяма стая с два прозореца.

Гърни влезе и отвори прозорците, за да проветри. Погледна през Акстън авеню и през тясната река, която течеше отвъд него, чак до ниската тухлена стена на „Уилоу рест“. Там, на малкото хълмче, оградено от дървета, рододендрони, люляци и розови храсти, се намираше мястото, където Карл Спалтър беше прострелян и после погребан. Обвит от листа и храсти от три страни, парцелът напомни на Гърни за театрална сцена. Имаше дори и авансцена с арка – илюзия, създадена от хоризонталната част на уличния стълб, който се издигаше на речния бряг от страната на авенюто и от мястото, на което се намираше Гърни, изглеждаше така, все едно се надвесва над горната част на сцената.