Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Просто някой, който иска да проучи всичко още веднъж.

– Струва ми се доста работа за един човек, особено ако е „просто някой“...

– Не само че е доста работа, а е и голям трън в задника, да ти призная.

– Звучи забавно – каза мъжът. Но не се усмихваше.

– Та кога е изчезнал този Фреди?

– След като получи обаждането – Мъжът наклони глава и погледна косо Гърни. – Човече, мислех, че вече знаеш тези простотии.

– Разкажи ми за обаждането.

– Не знам нищо за него. Знам само, че му позвъниха. Звучеше така сякаш са били твоите хора.

– Получил е обаждане от ченге?

– Да.

– И после изчезна?

– Аха.

– И кога стана това?

– Веднага след като дамата бе задържана.

Телефонът на Гърни звънна. Той не вдигна.

– Случайно Фреди да е споменал, че обаждането е било от ченге на име Клемпър?

– Може би.

Телефонът иззвъня отново. На екрана се изписа името на Полет Пърли. Той го прибра в джоба си.

– В този апартамент ли живееш?

– Предимно.

– Ще бъдеш ли тук по-късно?

– Може би.

– Може ли да поговорим още малко?

– Може би.

– Казвам се Дейв Гърни. Ще ми кажеш ли твоето име?

– Боло.

– Като вратовръзката ли?

– Не, човече, не като вратовръзката. – Ухили се, оголвайки отново зъбите си. – Като ножа. 1

1Bolo – англ. ез. – означава и много тясна вратовръзка в тексаски стил, и дълъг нож от Филипините. – б. пр.

Гърни застана до прозореца с телефон в ръка и се загледа през авенюто и реката към местопрестъплението и терена на гробището.

Виждаше Полет – стоеше почти в средата на парцела, със синия чадър в едната ръка и с телефон в другата.

Няколко пъти се отдръпваше назад от прозореца до мястото, където според снимката на криминалистите е било намерено оръжието върху триножника. Коленичи, за да може да погледне от нивото на приблизителната височина на мерника и позвъни на сътрудничката си.

– Добре, Полет, отвори чадъра и го постави там, където си спомняш, че е било тялото на Карл.

Наблюдаваше как тя изпълнява молбата му и се ядосваше, че не си е взел бинокъла. После погледна към полицейската скица на сцената, която бе поставил на пода пред себе си. Тя показваше две позиции за Карл: мястото, където беше стоял, когато е бил прострелян, и мястото, където е паднал на земята. И двете бяха между отворения гроб на майка му и двете редици от сгъваеми столове в задната част на парцела. Под всеки от шестнайсетте стола имаше написано число, вероятно свързвайки го с друг списък с имената на опечалените, които са ги заемали.

– Полет, случайно да помниш кой е седял там?

– Разбира се. Виждам всичко пред себе си, сякаш е станало тази сутрин. Всеки детайл. Като онази струйка кръв отстрани на главата му. Онази капка кръв в снега. Божичко, ще го забравя ли някога?

И Гърни имаше такива спомени. Всяко ченге имаше.

– Може би не напълно. Но с времето спомените ще ви спохождат все по-рядко.

Не й призна, че причината някои от неговите спомени да отшумят беше фактът, че ги заменяха други, още по-ужасни.

– Кажете ми за хората, седящи на столовете, особено за тези от първата редица.

– Преди да се изправи, за да говори, Карл седеше от края. От дясната страна на редицата, гледано от мястото, където сте вие. До него беше дъщеря му Алиса. Столът до нея беше празен. След това бяха три братовчедки на Мери Спалтър от Саратога, всички около седемдесетгодишни. Тризначки, които все още се обличат еднакво. Сладко или странно, зависи от гледната точка. После още един празен стол. На осмия стол беше Джона – колкото по-далече от Карл, толкова по-добре. Нищо ново.

– А на втората редица?

– Там бяха настанени осем дами от комплекса за възрастни хора, където живееше Мери Спалтър. Мисля, че всички членуваха в една и съща организация. Как се казваше... Нещо странно. „Силата на възрастта“ – така беше.

– „Силата на възрастта“? Що за организация е това?

– Не съм сигурна. Говорих за кратко с една от дамите. Нещо за... само секунда. Да. Имат си мото, девиз. „Силата на възрастта. Никога не е късно да сториш добро.“ Или нещо подобно. Останах с впечатление, че се занимават с благотворителни дейности. Мери Спалтър също беше техен член.

Гърни си отбеляза да провери организацията в интернет.

– Знаете ли дали очакваха Кей да е на погребението, някой изненада ли се, че я няма?

– Не чух никой да пита за нея. Повечето хора, които познаваха семейството, бяха наясно с проблема – знаеха, че Кей и Карл са разделени.