Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Според баща им Карл притежавал всичко необходимо, за да „измине целия път“ до най-богатите мъже на Америка – може би дори в света. Лошото било, че Карл бил толкова неконтролируем, колкото и безскрупулен. Бил готов да направи всичко, за да получи това, което желае. Като дете веднъж подпалил съседското куче, за да отвлече вниманието на стопанина му и да открадне видеоигра.

И това не бил единственият случай на лудост в живота му. Подобни неща се случвали често.

Джо, който бил също толкова безскрупулен като него, смятал тази черта за потенциален проблем. Не че му пукало за подпаленото куче или за кражбата. Притеснявала го липсата на предпазливост , липсата на способност за оценка на риска. Решението на проблема било да обвърже Карл и Джона в семейния бизнес. Джона трябвало да внася умереността, нотката на предпазливост, която липсвала у Карл. Движещият механизъм за тази на пръв поглед благотворна комбинация било едно непробиваемо законово споразумение, което и двамата подписали, когато Джо им прехвърлил корпорацията. Цялата тази подготовка била направена, за да е сигурно, че в компанията не могат да се вземат важни решения, да се предприемат действия или да се правят промени, без да е получено едновременно одобрение и от Карл, и от Джона.

Но фантазиите на Джо за обединяването на противоположните характери и нагласи на двамата му синове в една непобедима сила, водеща към бъдещи успехи, така и не се осъществили. От всичко това произлязъл само гигантски конфликт, криза за „Недвижими имоти Спалтър“ и растяща неприязън между братята. Това тласнало Карл към политиката като алтернативен път за сдобиване с власт и пари и към тайната помощ на хората от организираната престъпност, а Джона поел по пътя на религията и на голямата си цел – създаването на своята Киберкатедрала, за което разчитал на помощта на майка им, която Джо бил оставил отлично обезпечена финансово.

Майката, на чието погребение Карл бил смъртоносно ранен.

Когато Кей най-после приключи със сагата на семейство Спалтър, първи проговори Гърни.

– Значи антипрестъпната партия на Карл и „изметта на Земята“ са били просто....

Тя довърши мисълта му:

– Лъжа, преструвка. Какво по-добро прикритие за политик, който си ляга с мафията, от образа на най-нахъсания борец срещу престъпността?

Гърни кимна, докато се опитваше да осмисли сапунената опера, която бе претърпяла интересен обрат.

– Значи твоята теория е, че Карл е имал някакъв сблъсък с този Ейнджъл? И това е причината да го убият?

– Ейнджъл е най-опасният играч от всички. Карл няма да е първият, нито дори десетият от бизнес сътрудниците на Ейнджъл, намерили скоропостижно смъртта си. В определени кръгове се говори за това как Гърка винаги слага само две предложения на масата за преговори: „Направи го по моя начин. Или ще ти пръсна шибаната глава“. Обзалагам се на каквото поискаш, че Карл е отказал да направи нещо по начина на Дони. И свърши с пръсната глава, нали?

Гърни не отговори. Все още се опитваше да разбере коя бе всъщност тази брутално несантиментална жена.

– Между другото – добави тя – трябва да погледнеш някои снимки на Карл, направени преди всичко това да се случи.

– Защо?

– За да разбереш някои неща за него. Карл беше роден за политиката. Беше продал душата си на дявола. Но усмивката му бе подарък от Рая.

– Защо не го напусна, когато нещата са загрубели?

– Защото съм повърхностна малка златотърсачка, пристрастена към властта и парите.

– Така ли?

Отговорът й беше прекрасна, загадъчна усмивка.

– Имаш ли още въпроси?

Гърни се замисли.

– Да... Какво, по дяволите, е „киберкатедрала“?

– Още една от религиите, освободени от присъствието на Бог. Напиши името в някоя търсачка и ще намериш повече информация, отколкото ти се е искало. Нещо друго?

– Карл или Джона имат ли деца?

– Джона – не. Прекалено духовен е за това. Карл има една дъщеря от първия си брак. Смахната уличница. – Думите на Кей бяха казани съвсем спокойно, безстрастно, сякаш описваше момичето като „старателна студентка“.

Гърни премигна стреснато при този контраст в описанията.

– Ще ми разкажеш ли повече?

Кей сякаш се канеше да го стори, после поклати глава.

– По-добре да провериш сам. По тази тема не съм много обективна.

След още няколко въпроса и отговора и след уточняване на часа за следващото обаждане по телефона за обмен на информация Хардуик и Гърни се надигнаха да си ходят. Хардуик се загледа отново в насинената буза на Кей.