Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Ти ли застреля Карл Спалтър или поръча да бъде застрелян?

– Не. – Думата излезе от устата й решително и бързо.

– Вярно ли е, че си имала извънбрачна връзка?

– Да.

– И че съпругът ти е разбрал за това?

– Да.

– И е смятал да се разведе с теб?

– Да.

– Разводът при тези обстоятелства би имал крайно негативен ефект върху икономическото ти състояние, нали?

– Абсолютно.

– Но по времето, когато е бил фатално ранен, съпругът ти все още не е бил взел окончателно решение за развода и не е бил променил завещанието си – така че ти все още си негов основен наследник. Така ли е?

– Да.

– Поиска ли от любовника си да го убие?

– Не. – На лицето й в се изписа изражение на погнуса, което веднага изчезна.

– Значи неговият разказ на процеса е пълна измислица?

– Да. Но не може да е негова измислица. Дарил беше спасител на басейна в клуба ни и така наречен „личен треньор“. Тяло за милион долара и мозък за два цента. Той просто изрецитира лъжите, които Клемпър му нареди да каже.

– Молила ли си бивш затворник на име Джими Флатс да убие съпруга ти?

– Не.

– Значи и неговият разказ на процеса е измислица?

– Да.

– Измислица на Клемпър?

– Предполагам.

– Беше ли в сградата, от която е дошъл изстрелът, в деня на стрелбата или преди това?

– Със сигурност не и в деня на стрелбата.

– Значи показанията на очевидците, че си била в сградата в същия апартамент, в който е намерено оръжието, също са измислица?

– Точно така.

– Щом не си била в същия ден, кога си била?

– Не знам. Месеци по-рано? Година? Била съм там общо два или три пъти – случайно, била съм с Карл и той се е отбивал да провери нещо, дали е свършена някаква работа. Такива неща...

– Повечето апартаменти там са празни, така ли?

– Да. „Недвижими имоти Спалтър“ плаща незначителни суми и купува сгради, които се нуждаят от мащабни възстановителни дейности.

– Апартаментите заключват ли се?

– Принципно да. Но понякога бездомниците успяват да се промъкнат вътре.

– Имала ли си ключове?

– Не и у себе си.

– В смисъл?

Кей Спалтър се поколеба за първи път.

– Има по един универсален ключ за всяка сграда. Знаех къде стоят.

– И къде са стояли?

Тя като че ли поклати глава – или пък беше просто почти незабележимо потрепване.

– Винаги съм мислела, че е глупаво. Карл носеше своя – за всички апартаменти – в себе си, но пазеше и по един скрит във всяка сграда. В сервизните помещения на мазетата. На пода, зад пеща за парното.

– Кой е знаел за скритите ключове освен вие двамата с Карл?

– Нямам представа.

– Все още ли са там, зад пещите?

– Предполагам.

Гърни замълча за няколко секунди, за да обмисли любопитния факт.

– Твърдиш, че си била с приятеля си по времето на стрелбата.

– Да. В леглото. – Погледът й не се откъсваше от Гърни, немигащ и безстрастен.

– Значи, когато той е свидетелствал, че е бил сам онзи ден, това също е лъжа?

– Да – отвърна тя със стиснати устни.

– И вярваш, че детектив Клемпър е манипулирал и режисирал тази сложна мрежа от лъжесвидетелствания... защото? Само защото му напомняш на неговата бивша съпруга?

– Това е теорията на приятеля ти – каза тя, посочвайки Хардуик. – Не е моя. Не се съмнявам, че Клемпър е задник, който мрази жените, но съм сигурна, че има и нещо повече от това.

– Например?

– Мафията.

– Казваш, че организираната престъпност е отговорна за...?

– За стрелбата по Карл. Да. Казвам, че звучи логично. По-логично от всичко друго.

– За стрелбата по Карл . Не е ли прекалено студен...

– Студен начин за описване на смъртта на съпруга ми ли? Абсолютно си прав, господин Суперченге. Не смятам публично да лея сълзи, за да докажа невинността си пред съдебните заседатели, пред вас или пред когото и да било другиго – погледна го предизвикателно Кей Спалтър. – Това прави нещата малко по-трудни, нали? Не е лесно да докажеш невинността на една безсърдечна кучка.

Хардуик потропа с пръсти по масата, за да привлече вниманието й.

После се наведе напред и повтори бавно, натъртвайки:

– Не е нужно да доказваме, че не си го направила. Невинността не е засегната в обжалването ти. Трябва само да докажем, че процесът е бил сериозно и нарочно прецакан от главния следовател по делото. И точно това ще направим.

Кей отново пренебрегна Хардуик и продължи да се взира в Гърни.

– Е? Каква е присъдата ти? Имаш ли мнение вече?

Гърни отговори с друг въпрос: