Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Вземала ли си уроци по стрелба?

– Да.

– Защо?

– Защото мислех, че може да ми се наложи да стрелям по някого.

– По кого?

– По някого от мафията например. Имах лошо предчувствие за отношенията на Карл с тези хора. Знаех, че проблемите наближават и исках да съм готова.

Забележително, помисли си Гърни, търсейки дума, с която да опише дребното, дръзко и немигащо създание срещу себе си. И може би дори леко плашещо .

– Проблеми с мафията заради антипрестъпната политическа пропаганда на Карл и заради всички онези речи за „изметта на Земята“?

Тя го изгледа иронично и изсумтя.

– Не знаеш абсолютно нищо за Карл, нали?

Очите на Кей Спалтър бяха затворени и личеше, че мисли съсредоточено. Плътните й устни бяха присвити в тясна линия, главата – сведена, а дланите й бяха събрани под брадичката. Седеше така от другата страна на масата срещу Гърни и Хардуик поне две минути. Гърни предполагаше, че обмисля доколко да се довери на тези двама мъже, които не познаваше и които може би имаха свои скрити планове – но от друга страна, вероятно бяха последната й надежда за свобода.

Мълчанието й явно изнерви Хардуик. Тикът пак се появи в ъгълчето на устата му.

– Виж, Кей, ако имаш притеснения за нещо, кажи ги ясно, за да решим проблема...

Тя повдигна глава и го изгледа.

– Притеснения?

– Искам да кажа, ако имаш някакви въпроси...

– Ако имам въпроси, ще ги задам. – Обърна се отново към Гърни и се вгледа в него, изучавайки лицето и очите му. – На колко години си?

– Четиридесет и девет. Защо питаш?

– Не си ли прекалено млад за пенсия?

– И да, и не. Имам прослужени двайсет и пет години в нюйоркската полиция...

Хардуик го прекъсна.

– Всъщност той не се е пенсионирал. Просто е минал на друго ниво. Все още прави това, което винаги е правил. Откакто напусна отдела, реши три големи случая с убийства. Три големи случая за последните две години. Не бих нарекъл това истинско пенсиониране.

Упоритите и усърдни опити на Хардуик да го продаде, никак не допадаха на Гърни.

– Виж, Джак...

Този път Кей прекъсна Гърни.

– Защо го правиш?

– Кое?

– Защо се ангажираш със случая ми?

Беше му трудно да измисли отговор, който би могъл да й даде. Накрая каза:

– От любопитство.

Хардуик отново подскочи.

– Дейви е роден следовател, невероятен аналитик – може да стигне до сърцевината на всичко. Потъва в случая. Той е гениален. Маха пласт след пласт от главата лук, докато стигне до истината. Когато казва „любопитство“, има предвид много повече...

– Не ми казвай какво има предвид. Той е тук. Аз съм тук. Нека говори сам. Последния път чух какво казахте ти и твоят приятел адвокатът. – Размърда се на стола си, после насочи вниманието си към Гърни. – Сега искам да чуя какво ще кажеш ти. Колко ти плащат те за работата по случая?

– Кой?

Тя посочи към Хардуик.

– Той и адвокатът му – Лекс Бинчър от „Бинчър, Фен и Бласкет“.

Произнесе името така, сякаш беше гадно на вкус, но необходимо лекарство.

– Не ми плащат нищо.

– Не ти плащат?

– Не.

– Но очакваш да получиш заплащане в бъдеще, ако усилията ви доведат до желания резултат?

– Не, не очаквам.

– Не очакваш. Тогава защо го правиш, като изключим онова за обелването на лука?

– Дължа услуга на Джак.

– За какво?

– Помогна ми със случая „Добрия пастир“. Аз му помагам с този.

– Любопитство. Отплата. Какво още?

Какво още? Гърни се запита дали тя наистина знае, че има и трета причина. Облегна се назад в стола си, замисляйки се за миг какво да каже. После заговори тихо.

– Видях снимка на покойния ти съпруг в инвалидната количка, очевидно направена няколко дни преди смъртта му. Снимката беше основно на лицето му.

Кей най-после показа някакъв признак на емоционална реакция. Зелените й очи се разшириха, а кожата й леко побледня.

– И какво за нея?

– Погледът в очите му. Искам да знам какво го е предизвикало.

Тя прехапа долната си устна.

– Може би е... това е начинът, по който гледа човек, когато знае, че ще умре.

– Не мисля. Виждал съм много хора да умират. Застреляни от наркодилъри. От непознати. От роднини. От ченгета. Но никога досега не съм виждал такова изражение на нечие лице.

Кей си пое дълбоко дъх и издиша шумно, потрепервайки.

– Добре ли си? – попита Гърни. Беше наблюдавал стотици, може би хиляди преструвки и фалшиви емоции в кариерата си. Но тази изглеждаше истинска.