Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Той беше клетка.

Клетка с много ключалки, пропускателни постове и процедури, чиято цел бе стопроцентовата сигурност, че никой няма да влезе или да излезе от мястото без доказателство, че има право да го стори. От офиса на Лекс Бинчър бяха изпратили предупреждение, че Гърни и Хардуик са в списъка с одобрени посетители на Кей Спалтър и те влязоха без проблеми.

Дългата зала за посещения без прозорци, в която бяха вкарани, приличаше на всички подобни стаи в системата. Основната й отличителна черта бе нещо подобно на дълъг плот, минаващ по средата и разделящ стаята на две – страната на затворника и страната на посетителя, със столове и стигаща до гърдите бариера.

Пазачите стояха в двата края на помещението и имаха видимост върху цялата преграда, за да предотвратят евентуални опити за размяна на непозволени предмети. Стаята беше боядисана (не наскоро) в характерния за тези институции цвят, който бе по-скоро липса на цвят.

Гърни с облекчение видя, че има малко други посетители, така че можеха да застанат по-далеч от тях и да постигнат някакво уединение.

Жената, която бе вкарана в стаята от яката чернокожа пазачка, беше ниска и слаба, с тъмна коса, подстригана късо. Имаше фино носле, красиво оформени скули и плътни устни. Очите й бяха поразително зелени и под едното се виждаше малка синина. Изражението й беше напрегнато и правеше лицето й по-скоро стряскащо, отколкото красиво.

Гърни и Хардуик се изправиха, когато тя приближи. Хардуик заговори първи, втренчен в синината й.

– Исусе, Кей, какво е станало?

– Нищо.

– Не ми прилича на нищо.

В тона на Хардуик имаше леко престорена загриженост, която подразни Гърни.

– Всичко е наред, погрижиха се за това – каза тя небрежно. Говореше на Хардуик, но оглеждаше Гърни с неприкрито любопитство.

– Как точно и кой се погрижи? – настоя Хардуик.

Тя премигна нетърпеливо.

– Кристъл Рокс. Моята закрилничка – усмихна се с усмивка, в която определено нямаше радост.

– Лесбийката, която продава наркотици?

– Да.

– Май ти е голям фен.

– Фен е на тази, която си мисли, че съм.

– Харесва жени, убили съпрузите си?

– Направо ги обожава.

– Как ще се почувства, когато присъдата ти бъде отменена?

– Добре – стига да продължи да смята, че не съм невинна.

– Да, добре... това не би трябвало да е проблем. Невинността ти не е тема на това обжалване. Проблемът е честният процес и нашата цел е да докажем, че не ти е била предоставена възможност за такъв. Като стана дума, бих искал да те запозная с човека, който ще ни помогне да покажем на съдията точно колко несправедлив беше твоят процес. Кей Спалтър, представям ти Дейв Гърни.

– Господин Суперченге – каза тя саркастично, после млъкна, за да види реакцията му. Когато той не реагира по никакъв начин, продължи: – Чела съм за вас и вашите постижения. Много впечатляващо.

Не изглеждаше впечатлена.

Гърни се запита дали тези хладни оценяващи зелени очи изобщо някога изглеждат впечатлени.

– Приятно ми е да се запознаем, госпожо Спалтър.

– Кей – поправи го тя, но в гласа й нямаше и намек, че иска да скъси дистанцията. По-скоро държеше на малкото си име, защото искаше да се разграничи от омразната фамилия. Продължи да го оглежда, сякаш е стока, която обмисля да купи. – Женен ли си?

– Да.

– Щастливо?

– Да.

Тя като че ли обмисли малко по-дълго тази информация, преди да зададе следващия си въпрос.

– Вярваш ли, че съм невинна, Дейв?

– Вярвам, че слънцето изгря тази сутрин.

Устата й се изви в нещо подобно на полусекундна усмивка. Или пък бе просто тремор, предизвикан от цялата енергия, която това малко тяло задържаше в себе си.

– И какво се предполага, че означава това? Че вярваш само на очите си? Че си невъзмутим и непреклонен тип, който основава всичките си теории на фактите?

– Означава, че току-що те срещнах и нямам достатъчно впечатления, за да си съставя мнение, какво остава за вяра в нещо.

Хардуик се прокашля нервно.

– Може би е по-добре да седнем?

Докато заемаха местата си на малката маса, Кей Спалтър не откъсваше очи от Гърни.

– Е, какво ти е нужно да знаеш, за да си съставиш мнение дали съм невинна?

Хардуик се намеси, навеждайки се напред.

– Или дали си получила справедлив процес, което е истинският ни проблем в момента.

Тя пренебрегна думите му, все така втренчена в Гърни.

Той се отпусна назад и се вгледа в тези забележителни немигащи зелени очи. Нещо му подсказваше, че най-доброто встъпление е липсата на каквото и да е встъпление.