Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Върнали са се – каза тя.

– Кой? Какво?

– Мравките дърводелци 1.

– Къде са?

– Навсякъде.

– Навсякъде ?

Мадлин отвърна с благ тон, в контраст с неговото нетърпение.

– Ето там. И тук. По первазите. Покрай шкафовете. И около мивката.

– Защо, по дяволите, не си ми казала?

– Току-що ти казах.

Гърни се канеше да влезе в спор за подмолния начин за поднасяне на информацията, но разумът му надделя и каза само:

– Мразя проклетите гадини.

И наистина ги мразеше. Дърводелските мравки бяха термитите на Кетскилс и на другите студени места – изгризваха вътрешността на дъските и гредите и в мрака мълчаливо превръщаха поддържащите структури на солидни домове в стърготини. Всеки месец службата за изтребване на вредителите пръскаше основите и понякога изглеждаше, че са спечелили битката. Но после първо се завръщаха мравките разузнавачи, а след това настъпваха и легионите дърводелци...

За момент забрави за какво говореха с Мадлин преди споменаването на мравките. Когато си спомни, го обзе подозрителното чувство, че е бил разсеян нарочно, за да не сподели решението си.

Опита се да бъде максимално откровен.

– Виж, разбирам опасността и мотивите зад действията на Хардуик, които определено са лишени от благородство. Но смятам, че съм му длъжник. Неголям, но все пак му дължа нещо. А и може би една невинна жена е била осъдена въз основа на доказателства, фалшифицирани от мръсно ченге. Не обичам мръсните ченгета.

Мадлин го прекъсна.

– На Хардуик не му пука дали тя е невинна. За него това е без значение.

– Знам. Но аз не съм Хардуик.

1 Вид мравки, които обикновено изграждат жилищата си във влажна дървесина и въпреки че не се хранят с дърво, могат да нанесат големи разрушения на дървените постройки. – б. р.

– Значи всички смятали, че се е спънал, докато не открили куршума в мозъка му? – попита Гърни.

Седеше на мястото до шофьора в ръмжащия понтиак на Хардуик – не беше превоз, който обичайно би избрал, но пътуването от Уолнът Кросинг до женския поправителен център в Бедфорд Хилс щеше да отнеме около три часа според Гугъл и му се стори добра възможност да зададе въпросите си.

– Малката кръгла дупка в слепоочието му определено е била ясна следа – каза Хардуик. – Но скенерът не оставил никакво съмнение. Впоследствие хирургът извадил по-голямата част от куршума.

– Бил е „220 Суифт“? – Гърни бе успял да прегледа половината от стенограмата на процеса и една трета от папката с досието по случая, преди Хардуик да го вземе, и искаше да е сигурен във фактите.

– Аха. Най-бързият куршум в света. Най-равната траектория в този бизнес. Сложи го в точното оръжие с точния мерник и можеш да пръснеш главата на катерица на петстотин метра разстояние. Прецизна работа. Нищо не може да се сравни с него. Добави и заглушител и имаш...

– Заглушител ?

– Да. Затова никой не е чул изстрела. И заради фишеците.

– Фишеците?

Хардуик сви рамене.

– Свидетели са чули между пет и десет комплекта парти бомбички да гърмят онази сутрин. Някъде в посоката на сградата, от която е дошъл изстрелът. Последните са гръмнали по времето, когато е прострелян Спалтър.

– Откъде знаят коя е била сградата?

– От възстановката на сцената. Свидетелските показания за мястото на жертвата, когато е простреляна. И от последвалото обикаляне от врата на врата за възможни източници на информация.

– Но отначало никой не е разбрал, че Спалтър е прострелян, нали?

– Само видели как пада. Както вървял към подиума до гроба, бил гръмнат в лявото слепоочие и се проснал напред. В онзи момент лявата му страна била изложена към един празен парцел от гробището, към реката, оживената градска магистрала и отвъд нея – редица от отчасти необитаеми жилищни сгради, собственост на фамилията Спалтър.

– Как са открили от кой апартамент е стреляно?

– Много лесно. Тя... имам предвид стрелеца... както и да е... е оставил оръжието, монтирано върху хубав триножник.

– С мерника?

– Цял-целеничък отгоре.

– И заглушителят?

– Не. Той е бил свален.

– Тогава откъде знаят...

– Краят на цевта е бил модифициран, за да се постави заглушител. А и само фишеците не биха могли да прикрият гърмежа на незаглушен „220 Суифт“. Страшно мощен патрон.

– А ако беше само заглушителят, той щеше да се справи със звуковата вълна от дулото, но свръхзвуковата детонация пак щеше да се чуе много ясно. Което обяснява необходимостта от фишеците. Всичко това насочва към внимателен подход и подробно планиране. Така ли са го разглеждали в делото?