Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Внезапно се почувства ужасно изтощен и затвори очи.

Когато ги отвори, за миг зърна пред себе си водохранилището „Пипактон“. Което означаваше, че са минали през Кат Холоу и вече са в окръг Делауеър, на по-малко от двайсет минути от Уолнът Кросинг. Нивото на водата в хранилището бе потискащо ниско, резултат от сухото лято – от онези лета, които водят до мрачна и безцветна есен.

Мислите му се насочиха отново към срещата в затвора „Бедфорд Хилс“.

Погледна към Хардуик, който очевидно бе потънал в собствените си тревожни мисли.

– Е, кажи ми, Джак, какво знаеш за „смахнатата уличница“ – дъщерята на Спалтър?

– Очевидно си пропуснал онази страница в стенограмата на процеса, в която тя свидетелства, че е чула Кей да говори с някого по телефона в деня, преди да прострелят Карл. Казала, че всичко е уредено и че след двайсет и четири часа проблемите й ще са решени. Името на прекрасната млада дама е Алиса. Мисли с добро за нея. Развратът й може да се окаже ключът, който ще отвори вратата на килията на нашата клиентка.

Хардуик караше със сто километра в час по лъкатушеща отсечка на пътя с ограничение седемдесет. Гърни оправи колана си.

– Ще ми кажеш ли защо?

– Алиса е на деветнайсет, красива като филмова звезда и същинска отрова. Казаха ми, че си е татуирала думите „Без ограничения“ на едно много специално място – ухили се маниакално Хардуик. – Освен това е наркоманка – хероин.

– И как това ще помогне на Кей?

– Търпение. Очевидно Карл е бил много щедър към малката Алиса. Докато е бил жив, я е глезил ужасно, развалил я е до дъното на прогнилата й душица. Но завещанието му е друго нещо. Може би е имал момент на просветление и си е представил какво може да стори пристрастената му дъщеричка с няколко милиона на свое разположение. Затова е оставил всичко на Кей. И не е променил завещанието си до момента на стрелбата – може би защото още не е бил взел решение за развод или пък защото просто не е бил стигнал до тази точка от плана си, – нещо, което прокурорът постоянно изтъкваше като главен мотив за убийството.

Гърни кимна.

– А след стрелбата не е бил способен да го промени.

– Точно така. Но има и втора гледна точка. След като Кей бе осъдена, тя не може да наследи нито цент, защото според закона наследникът на починалия не може да се облагодетелства и възползва от наследството си, ако е причинил въпросната смърт. Наследството, което би трябвало да отиде при осъдения, преминава при следващия по ред наследник – в този случай Алиса Спалтър.

– Тя е получила парите на Карл?

– Не съвсем. Това е бавен процес и обжалването ще спре всякакво преразпределение на капитала на Карл, докато не бъде получено окончателно решение.

Гърни започна да губи търпение.

– И защо мис „Без ограничения“ е ключът към случая?

– Тя очевидно има доста сериозен мотив Кей да бъде осъдена. Човек може да каже, че е имала сериозен мотив и за извършване на самото убийство, въпреки че Кей беше нарочена за него.

– И какво от това? В досието не се споменава никакво доказателство, което може да я свърже със стрелбата. Пропускам ли нещо?

– Нищичко.

– И докъде те води това?

Хардуик се ухили още по-широко. Накъдето и да го водеше, очевидно беше във възторг от идеята. Гърни погледна към скоростомера и видя, че стрелката вече отива към сто и десет километра. Спускаха се по хълма покрай западния край на водохранилището, доближавайки тесния завой при „Барни – канута под наем“. Гърни стисна зъби. Старата кола имаше доста конски сили, но маневрите при остри завои можеха да се окажат фатални.

– Докъде води това? – очите на Хардуик блеснаха от удоволствие. – Нека ти задам един въпрос. Би ли казал, че има лекичък конфликт на интереси... лекичък процедурен проблем... леко опорочаване на разследването... ако потенциален заподозрян в убийство се чука с главния следовател по делото?

– Какво? Клемпър? И Алиса Спалтър?

– Мик Задника и Смахнатата уличница.

– Исусе. Имаш ли доказателство?

За миг усмивката на Хардуик стана още по-голяма и лъчезарна от преди.

– Знаеш ли какво, Дейви, момчето ми? Мисля, че това е от онези малки нещица, с които ти можеш да ни помогнеш.

Гърни не каза нищо. И продължи да не казва нищо през следващите седемнайсет минути – времето, което им бе нужно да стигнат от водохранилището до Уолнът Кросинг и лъкатушещия черен чакълест път до неговото езеро, пасбище и ферма.