Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Отговорът отново не се чу, но интонацията не беше приятелска. Питащият явно се стресна и след неловко колебание се отдръпна назад, после се обърна и забърза в посока към пресечката близо до Хардуик. След кратко колебание Хардуик го последва и скоро двамата се скриха от погледа на Гърни.

Черната качулка остана сам на оградата. Беше се обърнал отново към увеселителния парк на панаира и се взираше с нещо като замечтаност към пищните ярки светлини на виенското колело. В движенията му имаше премерена уравновесеност, а сега и някакво странно спокойствие, което се стори на Гърни типично по-скоро за възрастен човек, отколкото за дете.

Черната качулка (както Гърни го наричаше в ума си, за да избегне прибързаното обвързване с името на убиеца) държеше ръцете в джобовете на суитшърта си – което беше хитро, защото кожата на ръцете лесно разкрива възрастта на човек, а в момента друг начин да ги скрие нямаше – през август не би изглеждало нормално да носиш ръкавици. Ръстът му – около метър и петдесет – отговаряше на ръста на Питър Пан и изглежда имаше същото слабо тяло, което оставяше въпроса за пола му отворен. По черните панталони и по кецовете му имаше пръски кал, каквито би имал човек, ако се е спускал бясно с АТВ надолу по Бароу Хил и е пресичал мочурливото пасбище, граничещо с територията на панаира. Дочутият разговор със спътника му на оградата предполагаше, че тази вечер им е доставял наркотици, което би обяснило как един непознат е бил приет незабавно в мърлявата малка дружинка.

Докато Гърни оглеждаше покритата в черно фигура и преценяваше наличните доказателства, дрънченето и напяването на кънтри музиката, която до този момент звучеше от всяко ъгълче на панаира, рязко спря и бе последвано от няколко секунди статично пращене и накрая – от официално съобщение:

Дами и господа, моля за вниманието ви!

Имаме извънредна ситуация. Моля, запазете спокойствие. Това е съобщение за извънредна ситуация. В момента на територията на панаира има няколко пожара с неизвестен произход. В името на безопасността отменяме насрочените за тази вечер събития. Ще евакуираме панаира по безопасен начин според установената процедура. Всички увеселителни съоръжения, които са в движение, правят последния си тур. Моля всички изложители да затворят щандовете и сергиите си. Умоляваме всички да следват указанията на охранителите и на служителите от пожарната и медицинската служба. Това е извънредно съобщение.

Всички посетители на панаира да започнат да се придвижват, спазвайки реда, към изходите и паркингите. Повтаряме, на територията на панаира има няколко огнища на пожар с неясна причина. В името на безопасността на всички трябва да започнем системна евакуация на...

Съобщението бе прекъснато от най-мощната експлозия до момента.

Паниката се разпространи бързо. Крясъци. Майки пищяха и викаха децата си. Хората се оглеждаха наоколо като подивели, някои стояха вцепенени на място, други налудничаво се лутаха без посока.

Черната качулка стоеше до оградата и гледаше нагоре към огромното виенско колело, без да показва никаква реакция. Нито шок, нито любопитство. Това, по мнението на Гърни, бе най-голямото изобличаващо доказателство до момента. Как беше възможно този човек да не реагира по никакъв начин – освен ако това, което ставаше, не бе никаква изненада за него?

Както често се случваше в мисловния живот на Гърни, нарастващото убеждение водеше със себе си нарастваща предпазливост. Отлично осъзнаваше, че човешките възприятия имат свойството да се натрупват в подкрепа на някое конкретно заключение. След като моделът се оформеше, колкото и погрешен да беше, умът подсъзнателно започваше да дава предимство на всички факти, които го подкрепят, и да отхвърля тези, които са в противоречие. Резултатът може да е катастрофален и – особено когато става дума за служител на реда – фатален.

А ако се окаже, че Черната качулка е просто поредният жалък нехранимайко, надрусан до безсъзнание и по-погълнат повече от светлините на панаира, отколкото от каквато и да е реална опасност? Ако се окаже, че е просто един от милионите хора на планетата с малък крив нос? Ако пръските кал по панталоните му са там от миналата седмица?

Ако във всички тези неща, които изглеждаха като все по-логично свързани, нямаше никаква логика?

Трябваше да направи нещо, каквото и да е, за да е сигурен. И трябваше да го направи сам. И бързо. Нямаше време за фини маневри. Или за работа в екип. Бог знае къде беше Хардуик в момента. Нямаше никакъв шанс да поиска съдействие от местните полицаи, които вероятно вече се бяха побъркали напълно, опитвайки се да се справят с отворилия се под краката им ад – да не споменаваме дребното неудобство, че Гърни бе превърнал в свой враг един от тях. Ако потърсеше помощта им, беше по-вероятно да го арестуват, отколкото да му помогнат с Черната качулка.