Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– За кои трима говориш?

– Най-близкият до теб – идиотска бейзболна шапка, сложил е ръка на оградата. Другият до него, с черната качулка и ръцете в джобовете. И онзи, най-близкият до мен, със синя лъскава баскетболна тениска, три размера по-голяма. Имаш ли по-добри варианти?

– Нека да погледна по-отблизо. Ще ти звънна.

Пъхна телефона в джоба си, оглеждайки дванайсетте малки тела до оградата с особено внимание към споменатите от Хардуик трима. Но една изпусната от него фраза не му излизаше от ума – „... струва ми се леко прекалено“.

Наистина беше прекалено. Всъщност Гърни имаше все по-неприятното чувство, че в цялата им акция има нещо нелепо – в самото предположение, че някой от тези немирни, абсурдно облечени ученици може да е Питър Пан. Промени позицията си, за да вижда по-добре лицата им, и се изкуши да зареже цялото начинание, да приеме вероятността, че Питър Пан е напуснал панаира и се намира някъде далеч, на километри от Уолнът Кросинг.

Със сигурност беше по-логично от убеждението, че един от дребосъците до оградата – на пръв поглед погълнати от тътена и шумотевицата от увеселителните съоръжения, е безмилостен убиец.

Възможно ли беше човекът, на когото Интерпол приписва повече от петдесет удара, който бе разбил главата на Мери Спалтър в банята, който бе забил пирони в очите на Гас Гурикос, който бе подпалил седем души в Купърстоун, който бе отрязал главата на Лекс Бинчър, възможно ли беше този човек да се мотае пред него и да се преструва на едно от тези деца? Докато Гърни минаваше покрай тях, все едно искаше да си осигури по-добра гледка към гигантското виенско колело, му се стори абсурдно да си представи което и да е от тях като професионален убиец – и то не просто убиец, а наемник, специализирал се в поръчки, които другите смятат за невъзможни.

Тази последна мисъл отново насочи Гърни към проблема, за който се бе чудил неколкократно през последните дни, но така и не му бе отделил време за подробен анализ. А това вероятно бе най-сложният въпрос от всички.

Какво му беше толкова трудното на покушението срещу Карл Спалтър?

Къде е „невъзможният“ аспект? Защо изобщо някой е решил, че това е случай за Паникос?

Може би отговорът на този въпрос щеше да разкрие всички останали тайни по случая. Гърни реши, че трябва да се посвети напълно на неговото разгадаване, докато истината не излезе наяве. Простотата на въпроса го убеди, че е правилният въпрос. Дори му вдъхна оптимизъм – в умерена доза.

Почувства, че е поел в правилната посока.

После се случи нещо смайващо.

Хрумна му отговор. Толкова простичък, колкото и самия въпрос.

За миг дори задържа дъха си, не смееше да издиша – сякаш решението бе крехко като дим и дъхът му щеше да го разсее. Но колкото повече го обмисляше, колкото повече проверяваше стабилността му, толкова повече се уверяваше, че е прав. И ако беше прав, убийството на Спалтър най-после бе разгадано.

Докато се взираше в поразително простото обяснение, добиващо форма в съзнанието му, почувства трепетното вълнение, което винаги придружаваше откриването на истината.

Повтори си наум ключовия въпрос. Какво му беше толкова трудното на покушението срещу Карл Спалтър? Защо е било смятано за невъзможно?

После се разсмя.

Защото отговорът бе съвсем прост. Нищо.

Нищо не го правеше невъзможен.

Докато минаваше покрай фигурите до оградата, Гърни продължаваше да проверява основателността на прозрението и всичките му последствия, като мислено се питаше каква светлина хвърля то върху останалите тъмни кътчета от случая. Вълнението му ставаше все по-голямо, защото една след друга загадките се изясняваха.

Сега вече разбираше защо Мери Спалтър е трябвало да умре.

Знаеше кой е поръчал стрелбата, сложила край на живота на Карл.

Мотивът беше ясен като ден. И по-тъмен от нощта на Ада.

Знаеше каква бе ужасната тайна, за какво бяха пироните в главата на Гас и какво е трябвало да постигне палежът в Купърстаун.

Виждаше как Алиса, Клемпър и Джона се наместват в пъзела.

Загадката на изстрела, дошъл от място, от което не би могъл да дойде, вече не беше загадка.

Всъщност всичко в случая с убийството на Спалтър внезапно се оказа просто. Толкова просто, че му се повдигаше.

И всичко подчертаваше една неоспорима истина. Питър Пан трябваше да бъде спрян.

Докато Гърни обмисляше това последно предизвикателство, разсъжденията му бяха прекъснати от поредното бум.