Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Веднага щом излязоха от района, зает от пожарния екип, спряха да обсъдят нещо – говореше предимно Денис, а Мадлин слушаше съсредоточено. После продължиха, този път Денис вървеше отпред, минавайки през някакъв проход през тълпата, отворен от охранителите за евакуацията на животните.

Проходът ги доведе съвсем близо до Гърни. Уинклър го забеляза първи.

– Хей, Дейвид, искаш ли да помогнеш?

– Съжалявам, но точно в момента не мога.

Уинклър се засегна.

– Ситуацията е доста спешна.

– Моята също.

Уинклър го зяпна, после продължи напред, мърморейки нещо, което бе заглушено от гръмовен екот.

Мадлин спря до Гърни и го изгледа с любопитство.

– Какво правиш тук?

– Ти какво правиш тук? – В мига, в който проговори, остротата в гласа му го стресна и той се опита да се успокои поне малко.

– Помагам на Денис и Деирдре. Както ти казах, че ще правя.

– Трябва да се махнеш оттук. Веднага.

– Какво? Какво ти става?

Вятърът духна косата й напред около лицето. И двете й ръце бяха заети, така че тя тръсна глава, за да махне падналите пред очите й кичури.

– Тук не е безопасно.

Мадлин премигна с недоумение към него.

– Заради пожара в плевнята?

– Заради пожара в плевнята, пожара на арената, пожара на сергията за цветя...

– За какво говориш?

– Човекът, когото преследвам... човекът, който подпали къщите в Купърстаун...

Последва рязка светкавица и най-силният гръмовен тътен до момента. Тя трепна и повиши глас.

– Какво се опитваш да кажеш?

– Той е тук. Петрос Паникос. Тук, тази вечер, сега. Мисля, че е заредил експлозиви навсякъде из панаира.

Косата й още се вееше покрай лицето, но сега тя не направи усилие да я махне.

– Откъде знаеш, че е тук?

– Последвах го дотук.

– Откъде?

Още една светкавица, още един тътен.

– От Бароу Хил. Преследвах го с мотора на Кайл.

– Какво е станало? Защо...

– Уби Мик Клемпър.

– Мадлин! – провикна се нетърпеливо Денис Уинклър, застанал на около десетина метра пред тях. – Мадлин! Идвай! Трябва да вървим.

– Клемпър? Къде?

– До къщата ни. Нямам време да ти обяснявам. Паникос е тук. Той взривява всичко, ще изпепели това място. Трябва да се махнеш оттук веднага!

– А животните?

– Мадлин, за бога...

– Те се ужасяват от огъня – каза тя и погледна притеснено към странно замислените алпаки, които държеше.

– Мади...

– Добре, добре... нека само заведа тези двете на безопасно място. После ще си тръгна. – Очевидно обаче й беше трудно да вземе подобно решение. – А ти?

– Ще се опитам да го намеря и да го спра.

Очите й се изпълниха с откровен страх и тя отвори уста да се възпротиви, но той я прекъсна.

– Трябва да го направя! А ти трябва да се махнеш оттук – моля те. Веднага!

За миг Мадлин изглежда не можеше да помръдне от собствените си ужасени мисли, после пусна въжетата, пристъпи към него, прегърна го с нещо като отчаяние, обърна се без повече думи и поведе питомците си към уличката, където я чакаше Уинклър. Двамата си казаха нещо, после тръгнаха бързо един до друг по коридора, който бе разчистен сред тълпата.

Гърни ги гледа няколко секунди, докато се изгубиха от погледа му, после внезапно изпадна в ступор, който не можеше да опише. Двамата изглеждаха толкова подомашному близки, толкова съвместими – като грижовни родители на малки дечица, бързащи да намерят защита от бурята.

Затвори очи, надявайки се да открие начин да се освободи от тази горчилка.

Когато ги отвори миг по-късно, странното малко трио с изрисувани лица се бе появило като изневиделица. Мина покрай него в същата посока, в която бяха поели Мадлин и Уинклър. Гърни остана с неприятното впечатление – но все пак можеше и да си въобразява, – че едно от лицата се усмихва доволно.

Остави ги да минат на петнайсет метра пред него и едва тогава тръгна след тях. В уличката напред бе настанала истинска суматоха от блъскащи се хора. Любопитството бе предизвикало стичане на неразумни тълпи към горящата плевня, докато охранителите се опитваха да ги избутат назад, за да оставят свободен коридор за животните и техните стопани, които се движеха в обратната посока – към заградените кошари в далечния край на панаира.

Като се изключат хората, тласкани от първичната сила на любопитството, които се бяха струпали на територията около пожара, заплахата от порой бе принудила повечето посетители да напуснат пешеходните алеи и да се скрият или в шатрите на изложителите, или по колите си. Намаленото количество на тълпата улесняваше Гърни и той не изпускаше триото от очите си.