Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Дали смятам, че той стои зад убийството на Карл?

– Той е най-облагодетелстван. Смъртта на Карл е изцяло в негова полза. А и трябва да признаеш, че е доста мазен манипулатор.

– Ести какво мисли? Съгласна ли е с теб?

– Не, по дяволите. Тя залага на Алиса. Убедена е, че всичко е отмъщение, задето Карл я е насилвал – въпреки че няма реални доказателства за подобно нещо. Тази история е само слух, подочут от Клемпър. Което ми напомня, че трябва да й кажа за смъртта на Мик Задника. Гарантирам, че ще го почете с танца на радостта.

На Гърни му бяха нужни няколко секунди, за да прогони образа на танцуващата Ести от съзнанието си.

– Добре, Джак, трябва да се захващаме за работа. Паникос е тук. Близо до нас. На ръка разстояние. Хайде да го намерим.

Когато затвори, небето се освети от последния оглушителен взрив фойерверки. Което го накара за дванайсети път през последните два дни да се сети за случая с взривената кола. А оттук се сети за събитията на улицата между складове, описана от Ести. След което се запита какво бе общото между тях и случая „Спалтър“. Колкото и важен да беше този въпрос обаче, Гърни не можеше да си позволи да откъсне вниманието си от задачата, която имаше в момента.

Тръгна отново през територията на панаира, като спираше поглед върху всеки нисък и слаб човек, когото забелязваше. Ако някой с подходящия ръст отклонеше очи встрани или лицето му бе прикрито от слънчеви очила, брада или периферия на шапка, го последваше дискретно, за да го огледа от по-добър ъгъл.

С усилващо се чувство за възможен успех последва едно слабо, безполово създание на неопределена възраст, облечено в широки отпуснати дънки и торбест пуловер, докато не видя как жилав мъж със загоряло лице и работнически гащеризон, поздрави създанието в палатката, спонсорирана от Евангелистката църква на вдигнатия кръст, нарече го „Елинор“ и попита за състоянието на кравите.

След други две „възможности“ – открити в следващите две пресечки и отхвърлени заради подобни абсурди, надеждите му започнаха да изсъхват на фона на гигантския четиристенен екран, поставен на централната алея, от който гърмеше носова кънтри музика и напояваше атмосферата с дезориентираща сантименталност. Не по-малко дезориентираща беше и комбинацията от миризми, най-силни от които бяха мирисът на пуканки, на пържени картофки и на тор.

Докато Гърни завиваше зад ъгъла, където бе поставен голям почти колкото стая хладилник със стъклена врата, която разкриваше изработена от масло скулптура на говедо, той зърна същата групичка деца с боядисани лица, които бе видял и преди. Ускори крачка, за да ги доближи.

Очевидно се бяха справили със събирането на дарения в замяна на цветята. Само двама от тях все още носеха букети и май не бързаха да ги раздават. Докато ги наблюдаваше, забеляза ченгето от входа да приближава срещу него с още двама мъже, които очевидно бяха негови цивилни колеги.

Гърни се шмугна през една врата и се озова в изложбена зала на клуб „Фор-ейч“ 2, заобиколен от изложба на големи лъскави зеленчуци. Щом групата на полицаите, които го издирваха, отмина, отново излезе отвън. Тъкмо бе доближил изрисуваните хлапета, когато бе стреснат от друга експлозия, не много далече. Беше мощно бум – отново в същия запалителен стил, но около два пъти по-силно от взрива, унищожил сергията за цветя. Въпреки това нямаше почти никакъв видим ефект върху лъкатушещата маса посетители, вероятно защото фойерверките бяха по-шумни. Взривът все пак привлече вниманието на изрисуваните деца. Те спряха и се зяпнаха взаимно – сякаш експлозията бе пробудила апетита им за бедствия, после се обърнаха и се втурнаха назад към посоката на гърмежа.

Гърни ги настигна две пресечки по-късно. Озоваха се заедно в края на по-голяма тълпа, оглеждаща мястото на инцидента. От арената, на която се провеждаха вечерните дербита с блъскане на коли, се издигаха кълба дим.

Някакви хора тичаха натам. Други тичаха в обратната посока, отдалечавайки се от мястото, хванали за ръце малки деца. Трети се разпитваха едни други, с широко отворени от тревога очи. Някои вадеха телефоните си, набираха номера. На заден фон се разнесе воят на сирена.

И тогава, едва чуто над общата шумотевица, се разнесе още едно бум.

Малцина от членовете на групичката, върху която се бе фокусирал Гърни, показаха незабавна реакция, но тези, които го направиха, явно предадоха новината на спътниците си. Това раздели групата на две – тези, които бяха чули последната експлозия, и тези, които не бяха – или пък бяха, но смятаха блъсканицата пред себе си за по-интересна. Във всеки случай три от хлапетата се отделиха от по-голямата група и се запътиха в посоката на най-новата сцена на унищожение.