Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Цветята бяха ръждивочервени хризантеми и стъбълцата им бяха завити в жълта хартия – напълно идентични с букета, който Паникос бе оставил до езерцето.

Какво означаваше това? Обмисляйки всичко, Гърни бързо стигна до заключението, че цветята от езерото най-вероятно са дошли от панаира, което означаваше, че Паникос е бил тук, преди да отиде на Бароу Хил. А това повдигаше интересен въпрос.

Защо?

Очевидно не бе отишъл на панаира с първоначалната цел да купи букет, за да го донесе в имота на Гърни, тъй като едва ли е имало откъде да знае, че тук ще има букети. Ако е искал да го направи, местният цветар би бил по-очевидният избор. Не, беше дошъл на панаира по друга причина и хризантемите бяха второстепенно решение.

Но каква бе основната причина? Със сигурност не са били провинциалните форми на забавление, захарният памук и кравешкото бинго. Тогава защо, по дяволите...?

Звънът на телефона прекъсна потока на мисълта му.

Беше Хардуик, силно развълнуван.

– Мамка му, човече! Добре ли си?

– Така мисля. Какво става?

– И аз това искам да знам! Къде си, по дяволите?

– На панаира. Както и Паникос.

– Тогава какво, по дяволите, става в къщата ти?

– Ти откъде знаеш...?

– Аз съм на пътя, близо до отбивката за вас и тук има шибан конвой – две местни патрулки, шерифска кола и джип на БКР – всички са тръгнали към твоя път. Какво става, мамка му?

– Намерих Клемпър до къщата. Мъртъв. Дълга история. Изглежда, че първите ченгета, които са дошли, са повикали останалите. Конвоят, който си видял, е втората вълна.

– Мъртъв? Мик Задника? Как е умрял?

Гърни му обясни възможно най-накратко – от спуканата гума до взривяването на дървения материал и фаталната скоба във врата на Клемпър и от цветята на Бароу Хил до цветята на панаира.

Докато говореше, осъзна, че трябва незабавно да се обади на Кайл, след като приключи разговора.

Хардуик изслуша разказа за събитията от вечерта в пълно мълчание.

– Трябва веднага да дойдеш тук на панаира – каза Гърни. – Видял си същите записи като мен, така че шансът да разпознаеш Паникос е същият.

– Тоест близък до нула.

– Знам. Но трябва да опитаме. Той е някъде тук. Дошъл е по някаква причина.

– Каква причина?

– Нямам представа. Но е бил тук и по-рано днес, а сега дойде отново. Не е случайност.

– Виж, знам, че смяташ Паникос за ключ към всичко, но не забравяй, че някой го е наел. Мисля, че е Джона.

– Нещо ново ли си намерил?

– Просто инстинктът ми го казва, това е. Има нещо особено в това мазно копеле.

– Нещо друго освен мотива за петдесет милиона долара?

– Да, така мисля. Мисля си, че е прекалено усмихнат, прекалено готин.

– Може би това са просто очарователните гени на семейство Спалтър.

Хардуик се изсмя леко.

– Имунизиран съм към тези гени.

Гърни вече нямаше търпение да се обади на Кайл и да провери какво става с него, нямаше търпение да тръгне да търси Паникос.

– Добре, Джак. Побързай. Обади ми се, когато дойдеш.

Докато затваряше, чу първия взрив.

Разпозна звука като приглушеното бум от малко запалително устройство.

Щом стигна до мястото, откъдето се чу, две пресечки по-нататък, впечатлението му се потвърди. Една малка закрита сергия беше погълната от пламъци и дим, но двама мъже с ленти на охранители на ръцете вече бързаха натам с пожарогасители и крещяха на разтревожените посетители да се разпръснат. Пристигнаха и две жени охранителки, които отидоха до задната част на сергията, като постоянно викаха: „Има ли хора вътре? Има ли някой?“. Линейка с пусната лампа и сирена си проправяше път по средата на уличката.

Като видя, че няма с какво да помогне в момента, Гърни се фокусира върху струпалата се тълпа. Подпалвачите са известни с това, че обичат да наблюдават резултата от делото си, но каквато и надежда да бе таял, че ще забележи човек, който поне донякъде да съвпада с описанието на Питър Пан, тя бързо се изпари. После обаче забеляза нещо друго. Полуизгорелият знак над сергията – Фонд за помощ при наводненията Уолнът Кросинг. Сред останките от експлозията се забелязваха разпръснатите по земята букети с ръждивочервени хризантеми.

Изглежда Паникос имаше сложни отношения с хризантемите, с всички цветя, или с всичко, което му напомняше за майка му Флоренция. Но дори и това не обясняваше присъствието му на панаира. Имаше, разбира се, и друга възможност. По-плашеща.

Големите обществени събития винаги са били много привлекателни за запомнящи се изявления.