Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

В яростно преследване като това има една първична простота, която заличава страха и потиска всяко рационално изчисление на риска.

Освен червените светлини от стоповете на АТВ-то, върху които се бе съсредоточил, Гърни започна да забелязва и отблясъците на други светлинки в долината под тях. Цветни и бели, някои застопорени на място, други – в движение.

Отначало това му подейства дезориентиращо. Къде, по дяволите, се намираше? Многобройните ярки светлини бяха толкова непривични за Уолнът Кросинг, колкото чучулигите за Манхатън. После видя въртящ се кръг с оранжеви светлини и се сети.

Това беше виенското колело от селския панаир.

Паникос продължаваше да увеличава преднината си през влажната низина на мочурливата земя, която отделяше бившето пасбище от по-високо разположеното сухо поле с квадратна форма, на което бе организиран панаирът с местата за паркиране около него.

За няколко ужасни секунди Гърни си помисли, че го е изгубил сред морето от превозни средства, заобикалящи оградения периметър на самия панаир. Но после зърна познатите задни стопове да просветват по външния край на паркинга в посока към входа за посетители.

Докато стигне до входа, АТВ-то беше минало през него. Три млади жени с ленти на охранители, очевидно отговарящи за пропускането на колите, изглеждаха смутени. Едната говореше по уоки-токито си, другата по телефона.

Гърни спря до третата. Загаси двигателя и й показа идентификационната си карта от нюйоркската полиция, докато питаше.

– Мина ли току-що едно АТВ покрай вас?

– Да, да му се не види! Някакво хлапе, на камуфлажно АТВ. Него ли преследвате?

Гърни се поколеба за секунда при думата „хлапе“, после осъзна, че преминаващият бързо Паникос може да им е заприличал на младеж.

– Да. Как беше облечен?

– Облечен? Ами... Може би с някакво лъскаво черно яке? Като онези шушлякови непромокаеми якета? Не съм сигурна.

– Добре. Видяхте ли накъде отиде?

– Да, малкото гаднярче! Мина натам – тя посочи към импровизираната улица между една от главните палатки и дългата редица от каравани и къщи на колела.

Гърни мина през входа, насочи се към тесния проход и стигна до края му, който се сливаше с една от главните алеи на панаира. Безгрижно разхождащата се тълпа бе доказателство, че едва ли оттук е минал някой с бясна скорост, което означаваше, че Паникос се е шмугнал в някоя от многото странични алеи между караваните и сега можеше да е навсякъде на територията на панаира.

Гърни зави и се върна обратно до входа, където видя, че към трите жени се е присъединил и един намръщен полицай – без съмнение някое от местните ченгета, поело двойна смяна като охранител.

Сивокос и шкембест, изпъващ униформата, която сигурно му е била по мярка преди десетина години, той огледа мотора на Гърни със смесица от завист и презрение.

– Какъв е проблемът?

Гърни му показа документите си.

– Човекът, който е минал през входа преди няколко минути, е въоръжен и опасен. Имам основание да смятам, че е прострелял гумата на колата ми.

Ченгето оглеждаше идентификационната му карта така, сякаш бе севернокорейски паспорт.

– Носите ли оръжие?

– Да.

– На тази карта пише, че сте пенсиониран полицай. Имате ли разрешение за оръжието?

Гърни отвори бързо портфейла си и му показа разрешителното.

– Времето е от решаващо значение, полицай. Човекът е сериозен...

Полицаят го прекъсна.

– Извадете го от портфейла си и ми го подайте.

Гърни го направи и повиши глас.

– Чуйте ме. Този човек е заподозрян в убийство. Ако го изпуснем, няма да е никак добре.

Ченгето изучаваше разрешителното.

– Забавете малко... детектив. Далече сте от Загнилата ябълка. – Сбърчи намръщено нос. – Този ваш беглец има ли си име?

Гърни нямаше желание да отваря торбата с лайната, но сега нямаше избор.

– Казва се Петрос Паникос. Той е професионален наемен убиец.

– Той е какво ?

Трите млади жени, които трябваше да охраняват входа, бяха застанали зад полицая и го зяпаха с широко отворени очи.

Гърни се опита да запази спокойствие.

– Петрос Паникос уби седем души в Купърстаун тази седмица. Може да е причинил смъртта на полицай преди около час. И в момента се намира на територията на панаира. Схващате ли положението?

Полицаят постави ръка на дръжката на пистолета си.

– Кой, по дяволите, сте вие?

– Картата ми ви каза кой съм – Дейвид Гърни, старши детектив, полиция на Ню Йорк, пенсиониран. Казах ви, че преследвам заподозрян в убийство. Сега ще ви кажа още нещо. Възпрепятствате ненужно неговото задържане. Ако поради това възпрепятстване той избяга, с вашата кариера е свършено. Разбирате ли какво казвам, полицай?