Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Беше Мик Клемпър.

В този момент Гърни забеляза и втората миризма, не така смътна като мириса на кръвта. Алкохол. И това доведе до третото заключение – основано на предположение, но доста правдоподобно.

Клемпър, вероятно също като Паникос, бе видял или пък му бе казано за анонса на „Криминален конфликт“ с обещанията за сензационни разкрития по случая „Спалтър“ и това го бе провокирало да действа. Пиян и вбесен – може би в налудничав опит да ограничи щетите или пък тласкан от ярост заради нарушеното според него обещание от страна на Гърни, той бе решил да отмъсти на човека, който го е предал. На човека, който бе сложил край на кариерата и на досегашния му живот.

Пиян и вбесен, бе дошъл да дебне Гърни, спотайвайки се из гората, а след падането на мрака се бе промъкнал към къщата. Пиян и вбесен, дори не се бе замислил колко опасно може да е това място.

За пореден път Гърни бе изправен пред простичък и неотложен въпрос: „А сега какво?“.

В не толкова спешна ситуация може би щеше да избере най-чистия и безопасен вариант: веднага да се обади на 911. Каквито и да бяха мотивите му да се появи тук, все пак един щатски полицай беше убит. Макар и непредвидена, смъртта му едва ли беше случайност. Като пряк резултат от престъпление – дръзкото детониране на предварително заложен взрив – това си беше чисто убийство. Ако не го докладваше на съответните власти в съответното време, поведението му можеше да бъде оценено като възпрепятстване на правосъдието, а към това се добавяше и укриване на съпътстваща информация по случая.

От друга страна, много неща можеха да бъдат оправдани от наложителността да преследва незабавно заподозрян.

А и вероятно имаше начин да докара местната полиция на местопрестъплението, без да се въвлича в дългия разпит, който беше сигурен, че ще последва, и така да загуби може би последния си истински шанс да залови Паникос и да разплете възела на случая „Спалтър“.

Обърна отново тялото на Клемпър в първоначалната му позиция, като се надяваше, че криминалистите няма да забележат доказателства за намесата му, и запълзя обратно зад ъгъла на къщата. Провикна се тихо към Кайл.

След по-малко от трийсет секунди младият мъж беше до него.

– Божичко... там... да няма човек... там, на земята?

– Да. Но забрави за малко за това. Не си го видял. Телефонът ти в теб ли е?

– Да, разбира се. Но какво...?

– Обади се на 911. Разкажи им всичко, което стана тук до момента, в който прескочихме през прозореца – спуканата гума, взривът, убеждението ми, че гумата е уцелена с куршум. Кажи им, че съм бивш полицай от Ню Йорк и че след взрива съм забелязал движение на Бароу Хил, че съм ти казал да се скриеш в гъсталака, после съм взел мотора ти и съм тръгнал да преследвам този, който съм помислил, че е там. И това е всичко, което знаеш.

Кайл погледна към тялото на Клемпър.

– А... а това...?

– Угасили сме лампите, баща ти те е пратил в храстите, за да се скриеш. Не си видял тялото. Нека ченгетата го открият сами. И тогава ще бъдеш толкова изненадан и объркан, колкото и те.

– Изненадан и объркан – няма да ми е трудно.

– Остани в гъсталака, докато видиш първата полицейска кола да минава през пасбището. Тогава се изправи бавно и ги остави да те видят. Нека видят ръцете ти.

– Все още не си ми казал какво е станало...с него.

– Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко ще трябва да забравиш и ще ти е по-лесно да докараш изражение на изненада и обърканост.

– Ти какво ще правиш?

– Това зависи от ситуацията на хълма. Ще измисля нещо на път за там. Но каквото и да става, трябва да стане сега.

Върна се при мотора, запали го възможно най-безшумно, зави и потегли бавно към задната част на къщата. Сигурен, че сградата му осигурява достатъчно прикритие, включи предните светлини и тръгна бавно с нежно ръмжащия мотоциклет към старата пътека за крави, която водеше към просторното поле, разделящо неговия имот от Бароу Хил.

Беше убеден, че обходът, който е направил, ще попречи на човека, намиращ се на върха на хълма, да види светлината на фара му. После щеше да успее да мине по пътеката от северната страна – отклонение, което не се виждаше директно от върха.

Всичко звучеше много добре на думи. Но не беше достатъчно.

Имаше прекалено много неизвестни. Гърни не можеше да се отърве от чувството, че се включва в игра, в която играчът от другата страна на масата има не само по-добри карти, но и по-добро място и по-голям пистолет. Да не споменаваме огромният му опит досега.