Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Или с карабина. Видях го само за секунда, докато карах насам.

– Не забеляза ли нещо особено в оръжието? Нещо на цевта?

– Божичко, татко, не знам. Може би трябваше да обърна повече внимание. Просто предположих, че всички наоколо са ловци. – Млъкна, изражението му стана все по-болезнено. – Да не смяташ, че не е бил съседът ти?

Гърни посочи към копчето на лампата до вратата.

– Загаси я за малко.

След като Кайл го направи, Гърни спусна щорите и на двата прозореца в кабинета.

– Добре, сега можеш да светнеш.

– Божичко! Какво става?

– Просто предпазна мярка.

– Срещу какво?

– Тази вечер – вероятно срещу нищо. Не се тревожи.

– Е, кой... кой е бил онзи човек в гората?

– Навярно съседът ми, както ти каза.

– Но сега не е ловният сезон, нали?

– Не, но ако имаш проблеми с койоти, с бекасини, опосуми или бодливи свинчета това няма значение.

– Преди малко каза, че няма за какво да се тревожа тази вечер . А кога според теб вече ще има за какво да се тревожа?

Гърни не бе възнамерявал да го прави, но обяснението на цялата ситуация му се стори единственият откровен вариант.

– Малко е сложно. Седни.

Настаниха се на дивана в кабинета и през следващите двайсет минути Гърни разясни на Кайл подробностите от случая „Спалтър“, с които той не бе запознат, настоящата ситуация и плана, който бе предвиден за следващия ден.

Докато слушаше, Кайл изглеждаше все по-объркан.

– Чакай малко. Какво имаш предвид с това, че РАМ ТВ ще започне да излъчва тези анонси от утре сутринта ?

– Точно това. Ще започнат от неделните сутрешни шоута и ще вървят през целия ден.

– Имаш предвид анонси, в които се казва, че ще направиш големи разкрития за случая и за стрелеца?

– Точно така.

– Трябва да започнат утре ?

– Да. Защо толкова...

– Не знаеш ли? Не знаеш ли, че тези анонси започнаха да вървят от вчера следобед ? И че днес ги въртяха през целия ден ?

– Какво?

– Анонсите, които описа, вървят по РАМ ТВ през последните двайсет и четири часа.

– Откъде знаеш?

– При Ким телевизорът непрекъснато е включен на тази скапана програма. Божичко, аз не знаех... Съжалявам... Нямах представа, че не е трябвало да се случва. Трябваше да ти се обадя.

– Нямало е откъде да знаеш – каза Гърни. Гадеше му се, беше смаян от новината и се опитваше да я осмисли.

После звънна на Хардуик и му разказа какво бе научил. Той все още бе в задръстването и звукът, който издаде, беше нещо средно между ръмжене и задавяне.

– Вчера? Започнали са да пускат шибаното нещо вчера ?

– Вчера, през нощта и цял ден днес.

– Този шибан Борк! Тази гнусна отрепка! Това вмирисано лайно! Ще му откъсна противната малка шибана главичка и ще му я напъхам в гъза!

– Звучи ми добре, Джак, но първо трябва да решим някои други малки проблеми.

– Казах на шибания копелдак колко съществено е времето за плана ни – че е заложен човешки живот. Казах му, че разпределението на времето е въпрос на живот и смърт! Изрично му го подчертах на тази лайняна слузеста гадина!

– Радвам се да го чуя. Но точно сега трябва да направим някои промени в плана.

– Първо трябва да се разкараш от къщата. Изчезвай! Веднага!

– Съгласен съм, че ситуацията изисква неотложни действия. Но преди да скачаме от борда...

– ВЕДНАГА СЕ РАЗКАРАЙ ОТТАМ! Или поне направи това, което предложи Ести още от самото начало – извикай шибаната кавалерия!

– Струва ми се, че се каним да направим това, което искахме Паникос да направи – да се паникьосаме и да допуснем грешка.

– Виж, възхищавам се на хладнокръвието, което демонстрираш в критични ситуации, но е време да признаем, че планът е прецакан, да хвърлим картите и да станем от масата.

– Къде си?

– Какво?

– Къде точно си?

– Къде съм? Все още съм в Пенсилвания, може би на около петдесет километра от Хенкок. Какво значение има къде съм, по дяволите?

– Още не знам. Просто искам още малко да обмисля положението, преди да зарежа всичко и да се спусна с писъци надолу по хълма.

– Дейви, за бога, или се затичай надолу по хълма веднага, или се обади на шибаната полиция.

– Оценявам загрижеността ти, Джак. Наистина. Направи ми услуга и се обади на Ести, за да й разкажеш за новата ситуация. Ще ти звънна отново след малко.

Затвори, докато Хардуик продължаваше да му натяква от другата страна. Трийсет секунди по-късно телефонът му отново звънна, но той не го вдигна и остави да се включи гласовата поща.