Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Отиде до килера и извади чифт високи до коленете гумени ботуши – защита срещу бодлите, острите къпини и шипчетата на дивите малини. Усети остатъчна миризма от трупа на петела, отвори прозореца на помещението, за да влезе свеж въздух, после отиде до купчината с дървения материал за кокошарника, откъдето взе метална рулетка, кълбо жълто въже и голямо сгъваемо ножче. Снабден с тези неща, се отправи към гората от далечната страна на езерцето, за да започне с набелязването и маркирането на ключовите точки за видеонаблюдение.

Целта му бе да избере места, от които активираните от движение камери и безжичните предаватели могат да осигурят пълно покритие на гората и полетата около къщата му. Според Хардуик всяка камера щеше да генерира свои собствени джипиес координати и да показва тази информация заедно с образа на монитора в къщата, така че местоположението на Питър Пан – или на всеки натрапник – щеше да бъде известявано незабавно.

Докато разсъждаваше за техническите възможности на екипировката, Гърни бе завладян – ако не от оптимизъм – то поне от известно облекчение на страха, че планът им е прекалено неубедителен, за да успее.

Чисто логическият процес на измерване на ъглите и разстоянията също имаше положителен ефект. Подхождайки решително и методично, успя да завърши проекта за избор на местата за по-малко от четири часа.

Бе планирал обиколката на петдесетте акра на своя имот и свързаните с него части от парцелите на съседите така, че да успее да приключи на върха на Бароу Хил. Беше убеден, че Питър Пан ще избере за удара именно тази позиция. Следователно това беше мястото – с многобройните му възможности за достъп и странични пътечки, което искаше да огледа и да запомни най-внимателно.

Когато се върна в къщата, беше ранен следобед и облаците в безличното сиво небе бяха много по-сгъстени, отколкото сутринта. Въздухът не помръдваше, но в тази застиналост не се усещаше спокойствие. Докато събуваше ботушите в килера, гледката на мивката го накара да се замисли кога и как да каже на Мадлин истинската причина за смъртта на петела. Дали да й каже, изобщо не беше под въпрос. Тя винаги предпочиташе яснотата пред мъгливото замазване на истината и пропускането на значителни факти щеше да му струва скъпо. След като обмисли вариантите, реши, че ще го направи възможно най-скоро, но лично, а не по телефона.

Пътят до минифермата на Уинклър бе половин час и докато пътуваше натам, Гърни бе тормозен от лоши предчувствия. Беше убеден, че трябва да й каже истината, но това не променяше чувствата му по въпроса.

На петстотин метра от фермата му хрумна, че е трябвало да й се обади предварително. Ами ако в момента всички са на панаира? Или пък ако Уинклър са в къщата, а Мадлин е на панаира? Но когато подкара по алеята им, я видя.

Беше се качила на една ограда и се взираше надолу към малка козичка.

Гърни паркира до къщата. Докато той вървеше към кошарата, Мадлин не изглеждаше изненадана да го види – само му се усмихна леко и го изгледа продължително и оценяващо.

– Общуваш си с козата ли? – попита той.

– Твърди се, че са много интелигентни.

– Чувал съм подобни слухове.

– Какво си намислил?

– Имаш предвид, защо съм тук ли?

– Не, имам предвид, че изглеждаш така, сякаш си намислил нещо. Чудя се какво е.

Той въздъхна и се опита да се отпусне.

– Случаят „Спалтър“.

Тя погали нежно главата на козичката.

– Нещо конкретно ли?

– Няколко неща. – Избра да започне с тема, която изглеждаше не толкова страховито. – Постоянно ми напомня за едно старо разследване на автомобилна катастрофа.

– Има ли връзка с него?

– Не знам – каза Гърни, след което се намръщи. – Исусе...

– Какво?

– Тук мирише на тор.

– Донякъде ми харесва.

– Харесва ти?

– Това е естествената миризма на ферма. Няма нищо лошо в нея.

– Божичко!

– Та, какво за катастрофата?

– Трябва ли да стоим тук при козата?

Тя се огледа, после махна към порутената маса за пикник в тревата зад къщата.

– Ето там става ли?

– Добре.

Мадлин погали още няколко пъти козата по главата, после слезе от оградата, затвори портичката и тръгна към масата.

Седнаха един срещу друг и той й разказа историята за катастрофата – първоначалната теория за това, което бе станало, и следващите открития – точно, както бе направил и с Ести.

Когато стигна до края, Мадлин го изгледа с недоумение.

– И?

– Просто постоянно се сещам за това и не знам защо. Някакви идеи?