Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Странното бе, че за трети път през последните няколко дни нещо му напомняше за това разследване. Изразът „пламнали като факли“ бе логична връзка към спомена, но предишните два пъти не беше нищо чак толкова очевидно.

Гърни смяташе, че не е суеверен, но когато нещо такова – конкретен случай – продължаваше да се натрапва в съзнанието му, се бе научил да не го пренебрегва. Въпросът беше какво се предполага да направи?

– Ей, още ли си тук, майсторе?

– Тук съм. Замислих се за нещо, което каза.

– И ти ли като мен смяташ, че нашият малък маниак може да има някакви Едипови проблеми?

– Много серийни убийци имат.

– Факт. Майчина магия. Както и да е, това е засега. Реших, че ще искаш да знаеш за Флоренция.

Хардуик прекъсна връзката и Гърни бе доволен от това, защото умът му бе затормозен от случая с пламналия автомобил. Спомни си, че предишното събитие, което предизвика същия спомен, бе историята на Ести за стрелбата между складовете. Имаше ли прилика между двата инцидента? Беше ли възможно и двата да са свързани по някакъв начин със случая „Спалтър“? Не виждаше никаква връзка. Но може би Ести щеше да види.

Позвъни й и когато се включи гласовата й поща, остави кратко съобщение.

Три минути по-късно, тя му се обади.

– Здрасти. Нещо не е наред ли?

В гласа й все още се долавяше притеснението, което бе изразила и на сутрешната им среща.

– Не, всичко е наред. Може би само ти губя времето. Но умът ми изглежда прави някаква връзка между два случая – твоя със стрелбата между складовете и един стар случай на нюйоркската полиция, – и като че ли между тях и случая „Спалтър“.

– Каква връзка?

– Не знам. Чудех се дали, ако ти разкажа онзи стар случай, ще откриеш какво липсва.

– Добре, защо не. Не знам дали ще помогна, но давай.

С леко извинителен тон Гърни й разказа историята.

– Отначало инцидентът бил съвсем лесен за обяснение. Мъж на средна възраст пътувал надолу по хълм вечерта след работа на път към къщи. В подножието на хълма пътят правел завой. Колата му обаче продължила напред през перилата, спускайки се в клисурата. Резервоарът гръмнал. Последвал светкавичен пожар, но от тялото на шофьора било останало достатъчно, за да се направи аутопсия и да се стигне до извода, че е получил инфаркт. Това напълно обяснявало внезапната загуба на контрол и последвалия фатален инцидент. И това щял да е краят на историята, ако не бил фактът, че разследващият полицай имал неприятното чувство, че нещо не е наред. Отишъл на мястото, където били откарали пострадалата кола, и отново я огледал внимателно. Тогава забелязал, че областите с най-големи щети и следи от огъня вътре в колата не съвпадат с тези отвън. Поръчал пълен оглед от криминалистите.

– Чакай малко – каза Ести. – Следите отвън и отвътре не съвпадали ?

– Забелязал, че следите от пожара и от ударите вътре в купето не съвпадали директно с точките на поражения от външната страна. Обяснението на лабораторията било, че експлозиите били две. Преди резервоарът да гръмне е имало по-малка експлозия вътре в колата – под седалката на шофьора. Първата експлозия е накарала шофьора да изгуби контрол и е причинила инфаркта му. Следващите химически тестове разкрили, че и първоначалният взрив, и взривът в резервоара са били детонирани от разстояние.

– Откъде?

– Вероятно от кола, която карала след колата на жертвата.

– Хм... Интересно. Но каква е идеята на всичко това?

– Не знам. Може би няма. Но случаят продължава да изплува в съзнанието ми. Веднага ми дойде наум, когато ми разказа историята за стрелбата по наркодилъра. Знам, че психолозите говорят за нещо, наречено резонансен модел – как нещата ни напомнят за други неща, защото споделят структурно сходство. И това може да се случи без съзнателно да си даваме сметка какво е това сходство.

Ести само измънка едва чуто, но не изкоментира нищо друго.

Гърни се почувства неловко, дори леко засрамен. За него не беше проблем да споделя идеите, притесненията и хипотезите си. Но се чувстваше много по-неудобно да споделя объркването и неспособността си да направи връзка, когато се надяваше, че има връзка.

Когато Ести най-после проговори, гласът й беше предпазлив.

– Струва ми се, че разбирам какво казваш. Нека да помисля тази вечер и да видя какво ще ми хрумне.

Чувството, че подло е прехвърлил затруднението си на гърба на Ести, не го напусна цяла вечер. Смяташе, че откриването на отличителни характеристики в различни ситуации и свързването им една с друга е неговата сила.