Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

След като Хардуик и Ести си тръгнаха и нейното пъргаво мини и неговият ръмжащ понтиак завиха покрай плевнята и се насочиха надолу по планинския път, Гърни остана втренчен в купчината дървен материал, обмисляйки проекта за кокошарник, който той представляваше.

После мислите му се прехвърлиха от кокошарника към Хорас. Насили се да стане от стола и да мине през страничния коридор до помощното помещение.

След като погреба отново петела и се върна обратно в къщата, установи, че чувството за организираност и контрол, което бе изпитвал и демонстрирал по време на срещата с Хардуик и Ести, се бе изпарило напълно и сериозно се притесни от схематичността на това, което дръзко бе нарекъл „план“. Сега цялото основано на толкова случайности начинание му се стори напълно аматьорско – продиктувано по-скоро от гняв, гордост и оптимистични предположения, отколкото от факти или реални практически възможности.

Собственото му спокойствие и нахакаността на Хардуик му се сториха абсолютно безпочвени.

Това, което „знаеха“ за Петрос Паникос, в края на краищата не беше нищо повече от сбирщина слухове и легенди от източници с различна степен на достоверност. Несигурността на информацията отваряше врата за неопределен брой различни вероятни изходи.

В какво, запита се той, бе абсолютно сигурен?

Истината бе – в много, много малко неща. Много малко извън безпощадния характер на врага – неговата доказана готовност да направи всичко , за да постигне целта си или за да докаже гледната си точка. Ако, както бе твърдял някога един от преподавателите на Гърни по философия, злото бе интелект в служба на желания, неограничени от емпатия, Питър Пан бе истинско въплъщение на злото.

В какво друго беше сигурен?

Е, не би могло да има съмнение и в риска за кариерата на Ести. Тя бе заложила всичко на карта, за да се присъедини към екипа в това пътуване, което все повече заприличваше на отчаяно бягство с дезертьорски влак.

Имаше и един последен неоспорим факт. Отново се бе изложил на прицела на убиец. Изкушаваше се да вярва, че този случай е различен – че обстоятелствата го налагаха, че бяха взели достатъчно предпазни мерки, но знаеше, че няма да убеди никого в това. Определено не и Мадлин. Определено не и Малкълм Кларет.

Нищо не е по-важно в живота от любовта. Нищо, освен любовта.

Това бе казал Кларет, когато Гърни си тръгваше от неговия малък слънчев кабинет.

Докато мислеше за думите му сега, осъзна две неща. Бяха абсолютно верни. И беше абсолютно невъзможно да ги задържи на преден план в съзнанието си. Противоречието го порази като поредния подъл трик, който човешката природа си правеше с човешките същества.

Телефонният звън от кабинета го спаси от по-сериозното плъзгане в това безсмислено разсъждение и от изпадане в депресия.

На дисплея бе изписано името на Хардуик.

– Да, Джак?

– Десет минути след като си тръгнах от вас, получих обаждане от моя приятел в Интерпол, вероятно последното, което ще получим от него, доколкото мога да преценя от тона му. Притиснах го доста да изрови всяка подробност за семейството на Паникос от старите им досиета. Бях истински трън в задника, честно – което не ми е в природата, но ти искаше повече информация и аз се постарах максимално.

– Много положително качество. И какво откри?

– Помниш ли пожара, унищожил семейния магазин за сувенири в Ликонос? Изгорил всичко и всички освен осиновения подпалвач? Е, оказа се, че не бил само магазин за сувенири. Имало едно малко допълнение, втори бизнес, ръководен от майката. – Млъкна. – Да казвам ли още?

– Нека предположа. Допълнението е било цветарски магазин. И името на майката било Флорънс.

– Флоренция, за да сме точни.

– Тя е умряла заедно с останалите от семейството, нали?

– Всички до един са пламнали като факли, да. И сега малкият Питър обикаля наоколо във ван с табела, на която пише „Цветята на Флорънс“. Някаква идея за това, майсторе? Смяташ ли, че му харесва да мисли за майка си, докато избива хора?

Гърни не отговори веднага. За втори път през този ден някой използва фраза, която дръпна някаква нишка в мозъка му. Първият път бе Ести с „изстрелите от хълма“, сега беше Хардуик с „пламнали като факли“.

Думите предизвикаха спомена за стар случай, в който имаше пламнал автомобил. Беше един от примерите, които бе използвал в академичния семинар, наречен „Мисловна нагласа за разследване“.