Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Тя премигна.

– Дейв? Истина ли е?

– Само ако сме сигурни, че ще имаме контрол върху ситуацията – и че той ще падне в нашия капан, а не ние в неговия.

Тревогата бе изкривила цялото лице на Ести.

– Но – добави бързо Гърни – нямам намерение да превръщам в мишена „нас“.

Тя се втренчи в него.

– А кого тогава?

Той се усмихна.

– Само себе си.

Хардуик поклати глава.

– По-логично е да съм аз. Аз съм този, който ще се появи отново в „Криминален конфликт“. Ще ме възприеме като враг номер едно.

– По-скоро като враг на щатската полиция, ако добре си спомням предишната ти бомбастична проява.

Хардуик пренебрегна критиката и се наведе напред, повдигайки пръст, за да наблегне на това, което се канеше да каже.

– Знаеш ли, има и друга гледна точка. Мислех си за изстрелите, които прекъснаха електричеството и телефона в къщата ми. Освен че са били възможно предупреждение – „Не виждай зло, да чувай зло, да говори зло“, може да са имали и друга цел. Нещо по-практично. – Млъкна, за да се увери, че разполага с пълното им внимание.

Гърни имаше чувството, че знае какво предстои.

– Онзи тип, Боло, който твърдеше, че Паникос е бил в апартамента в сградата на Акстън авеню седмица преди стрелбата по Карл. Въпросът е защо. Е, хрумва ми една причина. Твърде е вероятно обсесивно-компулсивен наемен убиец като Питър да иска да нагласи оръжието си и да тества прицела си на самото място на удара. Какво мислите?

Гърни кимна одобрително. Харесваше му от време на време да получава уверение, че под дразнещата обвивка на Хардуик се крие сериозен и прозорлив детектив.

Ести се навъси.

– Какво общо има това със стрелбата по твоята къща?

– Ако може да уцели захранването ми с инфрачервения си мерник и да го прекъсне толкова чисто, значи вече знае, че може да ми пусне куршум между челото в момента, в който се появя на верандата.

Ести се опита да прикрие колко бе разтърсена от думите му.

– Тренировка на място? Подготовка? Смяташ ли, че това е била целта на изстрелите от хълма?

От победоносното въодушевление в очите на Хардуик беше ясно, че смята точно това.

После Ести каза нещо.

И Хардуик й отговори.

Тогава тя каза нещо друго.

И той й отвърна подобаващо.

Но съзнанието на Гърни не регистрира нито една от думите им – нито сричка, след като Ести употреби фразата „изстрелите от хълма“. Защото умът му бе направил скок от имота на Хардуик към неговия. И мислеше само за това, което може да е направил един изстрел от Бароу Хил.

Двайсет минути по-късно Гърни стоеше до мивката в килера, а току-що използваната градинска лопата, с полепнала по нея пръст, бе подпряна в ъгъла. Взираше се напрегнато в трупа на петела, който бе изкопал от покрития му с каменни плочи гроб. На изцапания с кал плот до мивката бе поставен коприненият шал на Мадлин, мръсен и изцапан с кръв, с който тя бе увила тялото на Хорас. Ести и Хардуик не бяха получили отговори на многобройните си въпроси и сега просто стояха до прага и се взираха в него с растящо озадачение и тревога. Гърни задържа дъха си, за да не вдишва миризмата на гнило, и се надвеси над мъртвата птица, изучавайки я отблизо, за да открие причината за смъртта й. Когато се увери, че неофициална аутопсия му е дала възможно най-изчерпателната информация, се надигна и се обърна към тях, за да им обясни.

– Мадлин имаше три кокошки и един петел. Нарече го Хорас. – Прониза го лек пристъп на тъга при споменаването на името му. – Когато го намерила на тревата онзи ден, помислила, че го е докопала невестулка и е прегризала главата му. Някой ни каза, че невестулките правят така. – Почувства, че устните му се свиват от гняв, докато говореше. – Всъщност е била права. Само дето невестулката е била с пушка.

Отначало Ести не разбра и продължи да гледа смаяно. После думите на Гърни стигнаха до нея.

– О, мили боже!

– Мамка му! – каза Хардуик.

– Не знам дали това е бил предварителен тест, за да изпробва мерника си, или просто е искал да ми изпрати послание – каза Гърни, – но което и да е, очевидно имам място в съзнанието на малкото копеле.

Мъртвият петел, очевидният метод на екзекуцията му и възможните мотиви за това помрачиха настроението на срещата.

Дори Хардуик, който стоеше до отворените френски прозорци и се взираше през западното поле към Бароу Хил, изглеждаше потиснат. После се обърна и погледна назад към Гърни, който седеше до масата с Ести.