Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Ести не изглеждаше убедена.

Гърни продължи:

– Ще поставим капана, ще предизвикаме реакцията, която искаме, после ще стегнем примката – на място и време по наш избор.

– Говориш така, все едно е лесно. Но все пак е много рисковано.

– Да, но не е толкова рисковано като алтернативата. Джак описа Питър Пак като машина за убийства. Съгласен съм. Той убива. Правил го е винаги. Още от дете. И ако зависи от него, ще продължи да го прави. Той е като смъртоносна болест, която никой не знае как да спре. Не виждам безопасни, нерисковани варианти. Или ще оставим машината за убийства да работи и да превръща хора в трупове, или ще направим каквото е по силите ни да я унищожим.

– Или – предложи колебливо Ести – можем да предадем цялата информация на БКР още сега и да ги оставим те да се оправят с него. Те имат нужните ресурси. Ние – не. И с тези ресурси могат...

– Майната им на БКР! – изръмжа Хардуик.

Ести изпъшка леко и се обърна към Гърни.

– Дейв? Ти какво ще кажеш?

Гърни не каза нищо. Съзнанието му бе заслепено от болезнено жив спомен. Оглушителен удар. Червено БМВ се отдалечава от мястото... надолу по улицата... завива зад ъгъла със скърцащи гуми... изчезва... завинаги. Освен от паметта му. Жертвата на удара лежи сгърчена на асфалта. Малкото четиригодишно момченце. Неговият Дани. И гълъбът, който Дани, без да помисли, бе последвал на улицата – гълъбът започва шумно да пляска с криле – стреснат, но недокоснат... и отлита нанякъде.

Защо не бе подгонил колата веднага – там, на улицата? Защо не бе последвал убиеца, точно там и тогава, чак до портите на ада?

Понякога спомените предизвикваха сълзи. Понякога – просто болезнено пресъхване на гърлото. Понякога ужасен гняв.

Сега бе ред на гнева.

– Дейв?

– Да?

– Мислиш ли, че е време да предадем случая на БКР?

– Да го предадем? И да спрем да правим това, което правим?

Тя кимна.

– Все пак е повече в техните..

Той я прекъсна.

– Не. Още не.

– Какво имаш предвид под „още не“?

– Не мисля, че трябва да позволим на Паникос да избяга. А ако спрем, това ще се случи.

Каквото и желание да бе имала Ести да оспори решението му, в този момент то се изпари. Не беше сигурна дали заради гранитната твърдост в гласа на Гърни. Или заради решителността в очите му. Но посланието бе ясно. Той не смяташе да предава нищо на никого.

Не и докато убиецът все още е наблизо.

Не и докато червеното БМВ все още се вижда.

След като си взеха почивка, за да проверят съобщенията и гласовите си пощи и да отговарят на обажданията, Гърни направи кафе за трети път и отвори двойните прозорци, за да пусне ароматния августовски въздух. Както обикновено, се изненада от мириса на топла пръст, на трева и диви цветя. Сякаш не беше способен да запомни какво бе уханието на природата.

Когато отново се настаниха около голямата маса, погледите на Ести и Гърни се срещнаха.

– Ти си този, който явно знае какво трябва да правим. Имаш ли някакви конкретни стъпки предвид? – попита тя.

– Първо трябва да решим какво да бъде съдържанието на посланието ни до Паникос. После – какъв да е каналът за предаването му, самоличността на мишената, срещу която ще го насочим, времето, нужната подготовка и...

– Забави малко, моля, едно по едно. Съдържанието на посланието? Искаш да му кажем, че знаем нещо за тайната, която той се опитва да запази?

– Точно така. И че ще я разкрием в точно определено време.

– А как ще му го предадем? Как смяташ да му изпратим това послание?

– Сама го каза тази сутрин. „Криминален конфликт“. Брайън Борк. Обзалагам се, че Паникос е видял интервюто на Борк с Лекс, както и интервюто с Джак след палежите в Купърстаун.

Ести се намръщи.

– Знам, че споменах Борк, но сега, като се замисля, не мога да си представя нашия убиец психопат да седи на фотьойла и да гледа телевизия.

– Сигурно е пуснал търсачка за определени имена – Спалтър, Гурикос, Бинчър – и ако има реклама за предстояща програма или новини, свързани с нещо от случая, в медиите, получава известие.

Ести отвърна с недоволно леко кимване.

В очите на Хардуик се появи искра на въодушевление.

– Имам покана от задника Борк да му гостувам по всяко време с нова информация по случая. Така че мога да вкарам в интервюто всяко послание, което искаме.

Ести се обърна към Гърни.

– Което ни води до частта, която не ми харесва изобщо. Мишената. Какво имаш предвид?

Хардуик я прекъсна.

– Простичко е, бейби. Той иска да насъска изперкалия малък Питър по нас .