Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Не знам, Джак. Просто се сетих за случая. Не мога да го обясня. Ти какво мислиш, Дейв?

Гърни отвърна колебливо:

– Интересен пример за две неща, които се случват по начин, който кара всички да мислят, че са свързани, а те всъщност не са.

– Какви две неща?

– Полицаят е стрелял по Монтел и Монтел наистина е бил прострелян.

Докато допиваха второто си кафе, Гърни им пусна скайп разговора с Джона Спалтър.

След края му Хардуик реагира първи.

– Не знам кой е по-голямото лайно – Мик Задника или този задник.

Гърни се усмихна.

– Полет Пърли, управителката на „Уилоу рест“, е убедена, че Джона е светец, дошъл, за да спаси света.

– Всички тези светци, които искат да спасяват света, трябва да бъдат смазани и превърнати в тор. Лайната са добри за почвата.

– По-добре да торят почвата, отколкото душите ни, така ли, Джак?

– Правилно говориш, братко мой. Не спирай – каза с проповеднически глас Хардуик.

– Получил е петдесет милиона долара като следствие от смъртта на брат си – каза Ести. – Вярно ли е?

– Не го отрече – каза Гърни.

– Доста добър мотив – отбеляза Хардуик.

– Всъщност – продължи Гърни – той не си направи труда да отрича нищо. Абсолютно спокойно призна, че се е облагодетелствал изключително много от смъртта на Карл. Призна откровено, че го е мразел. Изброи всички причини, поради които според него навярно всички са го мразели.

Ести кимна.

– Нарече го „чудовище“, „социопат“, „егоист с мегаломански идеи“...

– Използва и израза „определено сатанински“ – добави Хардуик. – Като противовес на самия себе си, защото явно се възприема за определено ангелска личност.

Ести продължи:

– Призна, че е готов да направи абсолютно всичко в името на своята Катедрала. Всичко. Сякаш се хвалеше. – Умълча се. – Странно е. Призна всички тези мотиви за убийство, сякаш са без всякакво значение. Сякаш знае, че не можем да го докоснем.

– Като човек, който има влиятелни връзки – добави Хардуик.

– Само на края беше различно – каза Гърни.

Ести се намръщи.

– Имаш предвид онова за майка му?

– Освен ако не е най-добрият актьор на света, мисля, че в онзи момент се разтревожи наистина. Но не съм сигурен дали беше, защото е била убита, или защото ние знаем за това. Освен това ми се струва странно, че искаше да знае какво доказателство имаме за твърдението, но не зададе по-основния въпрос: „Защо някой би искал да убива майка ми?“.

Хардуик оголи зъби в неособено весела усмивка.

– Някак се създава впечатлението, че на сърдечния и прекрасен Джона май не му пука за никого. Дори и за майка му.

Ести ги изгледа объркано.

– И какво правим сега?

Смразяващата усмивка на Хардуик стана още по-широка. Посочи към списъка с нерешени въпроси на Гърни, който лежеше на масата до отворения лаптоп.

– Лесно е. Следваме картата с подсказки и умни въпроси на нашия гениален детектив.

Двамата си взеха по едно копие от тези, които Гърни бе разпечатал. Прочетоха осемте точки наум.

Колкото повече четеше Ести, толкова по-стресирана изглеждаше.

– Този списък е... потискащ.

Гърни я попита защо мисли така.

– Показва пределно ясно, че за момента не знаем особено много, или поне не толкова, колкото би ни се искало. Не сте ли съгласни?

– И да, и не – каза Гърни. – Изброени са много нерешени въпроси, но вярвам, че разгадаването дори на един от тях ще хвърли по-добра светлина и върху останалите и всичко ще си дойде на мястото.

Ести кимна неохотно, но очевидно още не бе убедена.

– Разбирам какво казваш, но... откъде да започнем? Ако координираме усилията на службите – БКР, ФБР, ОБОП, пътната полиция и др., и хвърлим в случая огромна човешка сила, откриването на Паникос може и да е възможно. Но в сегашното положение... какво се предполага да направим? Дори ако оставим Паникос настрани, ние пак нямаме свободни ръце, крака и време, за да проследим и проучим отношенията и проблемните връзки в живота на Карл, Джона, Кей, Алиса – да не споменаваме Ангелидис, Гурикос и Бог знае още кого... – отчаяно поклати глава Ести.

Коментарът й предизвика най-дългото мълчание от началото на срещата.

Известно време Хардуик не реагира по никакъв начин. Като че ли бе зает изцяло с изучаването на палците си и с оценяване на размера и формата им.

Ести го погледна

– Джак, какво мислиш?

Той вдигна глава, прокашля се и проговори.

– Така. Имаме две отделни ситуации. Едната е обжалването на Кей, което партньорът на Лекс ми каза, че се развива чудесно. Другата е опитът ни да отговорим на въпроса „Кой уби Карл?“, който е големият ни проблем. Но забелязвам оптимистичния поглед в очите на Шерлок и по този въпрос.