Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Ести погледна все така притеснено към Гърни.

– Оптимизъм? Наистина ли?

– Всъщност да, донякъде съм настроен оптимистично.

Още докато го казваше, Гърни сам се изненада от бързата промяна в отношението си, станала за краткото време, откакто бе съставил списъка – тогава бе реагирал раздразнено и с отчаяние заради сложността на проекта и липсата на ресурси, хора и средства, които някога бе приемал за даденост – същите проблеми, от които се бе оплакала и Ести преди малко.

Нито сложността, нито проблемът с ресурсите бяха изчезнали. Но някак бе осъзнал, че не се нуждае от отговори на безкрайна поредица от объркани въпроси, за да разреши загадката.

Ести изглеждаше все така скептично настроена.

– Как може да си оптимист, когато има толкова много неща, които не знаем?

– Може да не знаем много от отговорите, но... разполагаме с човек.

– Разполагаме с човек ? Какъв човек?

– Питър Пан.

– Какво означава „разполагаме“ с него?

– Искам да кажа, че той е тук. В този район. Нещо в нашето разследване го задържа тук.

– И какво е това нещо ?

– Мисля, че се бои да не открием тайната му.

– Тайната зад пироните в главата на Гурикос?

– Да.

Хардуик отново започна да потропва по масата.

– Защо смяташ, че това е тайната на Паникос, а не на човека, който го е наел?

– Заради нещо, което Англидис ми каза. Че Паникос приема само „чисти“ поръчки за покушения. Никакви ограничения. Никакви указания. Искаш някой да умре, даваш му пари и има голям шанс той наистина да умре. Но всички детайли си ги урежда Паникос. Така че, ако пироните предават някакво послание, посланието си е на Паникос – нещо, което е от значение за него.

Хардуик реагира с обичайната си гримаса, сякаш му се гадеше.

– Изглежда се доверяваш много на това, което ти казва Ангелидис – един гангстер, който лъже, мами и краде, за да си изкарва прехраната.

– Няма никаква причина да ме лъже за начина, по който работи Паникос. А и всичко друго, което сме научили за него – особено от приятеля ти в Интерпол, подкрепя думите му. Питър Пан действа по свои правила. Никой не му казва какво да прави и как.

– Предполагаш, че момчето може да е маниак на тема контрол?

Гърни се усмихна, доволен, че е бил разбран.

– Никой не му е наредил да стреля по къщата ти, Джак. Той не приема заповеди за такива неща. Не вярвам и че някой му е наредил да подпали къщите в Купърстаун или да се разхожда наоколо с главата на Лекс Бинчър в чантата си.

– Внезапно звучиш много сигурен за цялата тази гадост.

– Мислих много. Време беше да започна да виждам ясно поне една част от нещата.

Ести изумено размаха ръце.

– Съжалявам, може би съм тъпа, но какво точно виждаш ясно?

– Отворената врата, която е била пред очите ни през цялото време.

– Каква отворена врата?

– Самият Питър Пан.

– За какво говориш?

– Той реагира на нашите действия, на разследването ни на убийството на Карл. Реакцията е равна на общуване. Общуването е равно на отворена врата.

– Реагира на действията ни? – попита недоумяващо Ести, почти гневно. – Искаш да кажеш – със стрелбата по къщата на Джак? С това, че уби Лекс и съседите му?

– Опитва се да спре това, което правим.

– Значи ние разследваме, а неговият отговор е да стреля, да пали и убива. Това ли наричаш „отворена врата“?

– Доказва, че той ни обръща внимание. Доказва, че още е тук. Не е напуснал страната. Не се е напъхал обратно в леговището си. Доказва, че можем да стигнем до него. Трябва само да измислим как да го направим по начин, който да провокира реакция, която ще ни бъде от полза.

Ести присви очи, погледът й вече не излъчваше недоверие, а обмисляне на вариантите.

– Искаш да кажеш да използваме медиите например – може би онзи задник Борк, за да предложим на Паникос някаква сделка и той да ни разкрие кой го е наел.

– Борк може да играе определена роля в сценария ни, но не за да предлагаме сделка. Мисля, че нашият малък Питър Пан функционира на съвсем друга вълна.

– На каква вълна?

– Ами... просто виж какво знаем за него.

Ести сви рамене.

– Знаем, че е професионален убиец.

Гърни кимна.

– Какво друго?

– Високо платен, специализиран е в трудни поръчки.

– Невъзможни задачи, които никой друг не поема – така се изрази Дони Ейнджъл. Какво друго?

– Психопат?

Хардуик се намеси.

– И то психопат, излязъл от ада. Сънуващ кошмари. Така, както аз виждам нещата, този шибаняк е силно мотивирана машина за убийства – бесен луд, жаден за кръв, който няма шансове да се промени. Какво ще кажеш, Шерлок? Имаш ли да споделиш с нас други прозрения?