Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Доколкото разбрах, не. Останах с впечатление, че готвеният удар срещу вас е някъде откъм периферията. Неофициално. Няколко момчета, които са ви набрали много и искат да ви пипнат на всяка цена. Сещате ли се за някого?

Ангелидис не отговори. Мускулите на челюстта му се свиха, но продължи да мълчи още минута-две. Когато проговори, тонът му беше безизразен.

– И сте карали от Уолнът само за да ми кажете това?

– Не, има и още нещо. Открих кой е наемникът.

Ангелидис остана безмълвен.

Гърни го наблюдаваше внимателно.

– Петрос Паникос.

Нещо в погледа на гърка се промени. Ако Гърни трябваше да предположи, би казал, че мъжът се опитва да прикрие внезапен страх.

– Откъде знаете?

Гърни поклати глава и се усмихна.

– По-добре да не казвам.

За пръв път, откакто Гърни бе пристигнал, Ангелидис огледа градината и тухлената й стена и погледът му се спря на отворените врати с изглед към реката и гробището.

– Защо ми го казвате?

– Реших, че може би ще поискате да ми помогнете.

– За какво да ви помогна?

– Искам да намеря Паникос. Искам да го изкарам от леговището му. Да сключа сделка – може би той ще се съгласи да ни каже кой го е наел да убие Карл. След като не сте вие, ОБОП може да си го начука, нали? Това би трябвало да ви допадне.

Ангелидис постави едрите си ръце на масата и поклати глава.

– Какъв е проблемът?

– Проблемът? – домакинът се изсмя с горчив, мрачен смях. – Частта, в която го изкарвате от леговището му. Повярвайте ми, това няма да стане. Нямате си представа с кого си имате работа.

Гърни отново сви рамене и разпери длани.

– Тогава може би трябва да науча малко повече за него.

– Може би много повече.

– Кажете ми какво пропускам.

– Като например?

– Как работи Паникос?

– Прострелва хора. Предимно в главата. Предимно в дясното око. Или ги взривява на парчета.

– А поръчките? Как ги урежда?

– Чрез посредници.

– Хора като Дебелия Гас?

– Като Дебелия Гас, да. Специално подбрани посредници. Само шепа хора в света общуват с него. Те уреждат сделката. Прехвърлят парите.

– От тях ли получава указанията?

– Указания? – Ангелидис се разсмя с гърления си глас. – Той получава името, срока на поръчката и парите. Останалото зависи само от него.

– Не съм сигурен, че разбирам.

– Да кажем, че искате да се отървете от определена личност. Теоретично, разбира се, само за идеята. Плащате цената на Питър Пан. Мишената ви изчезва от белия свят. Край на историята. Как се е отървал от нея, си е негова лична работа. Той не приема указания.

– Да видим дали съм разбрал правилно. Пироните в главата на Гас – те не са били част от сделката, така ли?

Думите му като че ли привлякоха вниманието на Ангелидис.

– Не... не са били част от сделката. Не и ако убиецът е бил Питър.

– Значи са били изцяло негова идея, а не поръчка от клиент?

– Казвам ви, той не приема подобни поръчки – само името и пари в брой.

– Значи отвратителните гадости, които е причинил на Гас, са били негова идея?

– Не ме ли чувате? Той не приема заповеди от никого.

– Тогава защо го е направил?

– Нямам никаква представа. Това е проблемът. Като познавам Паникос и Гурикос, просто не виждам никакъв смисъл в станалото.

– Не смятате, че Паникос може да се е притеснявал, че Гурикос знае нещо опасно за него? Или че ще проговори? Или че вече е проговорил?

– Трябва да разберете нещо. Гас излежа доста време в затвора. Дванайсет шибани години в онази дупка „Атика“, а можеха да бъдат само две. Трябваше само да каже едно име. Но той не го направи. А онзи тип дори не беше в състояние да го докосне. Нямаше да има възмездие. Така че той не мълчеше от страх. Знаете ли защо мълчеше?

Гърни бе чувал такива истории и преди и знаеше рефрена.

– Принципи?

– Да, можете да си заложите задника на това. Принципи! Гас имаше железни топки!

Гърни кимна.

– Което отново повдига въпроса защо Паникос е направил това, което е направил. Нищо не се връзва.

– Казах ви – няма никакъв смисъл. Гас беше като Швейцария. Неутрален, мълчалив. Не говореше с никого за никого. Всички знаеха това и го уважаваха. Това беше тайната на неговия успех. Принципите.

– Добре. Гас е бил скала. А Паникос? Какво ще кажете за него?

– Питър? Питър е... специален. Приема само поръчки, които изглеждат невъзможни. Изключително решителен е. С висок процент на успеваемост.

– И въпреки това...?

– Какво?

– Усещам резервираност в тона ви.

– Резервираност? – Ангелидис млъкна, преди да продължи, като очевидно внимателно подбираше думите си. – Питър... е наемник, когото използват... само в много опасни ситуации...