Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Това му напомни и за друга спешна задача, която бе пренебрегнал – да види записите от останалите три камери, особено онези с изглед на изток и на запад, тъй като на тях евентуално щяха да бъдат уловени кадри от влизане или излизане от сградата.

Евентуалният пробив, който можеше да предизвика подобно доказателство, го накара да шофира с доста над разрешената скорост през останалата част от пътя.

Изненада се, после се обърка, а след това се притесни, когато видя колата на Мадлин все още паркирана на мястото, където беше и сутринта, когато бе тръгнал за Лонг Фолс, защото мислеше, че е заминала за фермата на Уинклър малко след него.

Влезе припряно в къщата и я завари до мивката да мие чинии.

– Защо си още тук? – попита той и в гласа му прозвуча нотка на обвинение, което тя пренебрегна.

– Веднага след като тръгна, аз вече се качвах в колата, но Мена пристигна с минивана си.

– Мена?

– От клуба по йога. Сещаш ли се? Беше на вечерята.

– А, тази Мена.

– Да, тази Мена – не някоя от многото други Мени, които познаваме.

– Ясно. Значи тя дошла с минивана си. Защо?

– Ами… претекстът беше да ни донесе подаръци от градината си. Виж в килера – жълти тикви, чесън, домати, чушки.

– Няма нужда, вярвам ти. Но това е било преди часове. А ти все още си...

– Минаха часове, откакто дойде, но само четиридесет и пет минути, откакто си тръгна.

– Исусе...

– Мена обича да говори. Може да си го забелязал на вечерята. Но честно казано, тя има сериозни затруднения – семейни проблеми, неща, които искаше да свали от гърба си. Имаше нужда да поговори с някого. Не можех просто така да я отпратя.

– Какви проблеми?

– О, боже, всякакви. От родители с Алцхаймер до брат в затвора за търговия с наркотици, племенници с всички познати психични разстройства – не знам... Наистина ли ти се слуша за това?

– Може би не.

– Както и да е, направих обяд, после пихме чай, много чай. Не исках да ти оставям мивката, пълна с мръсни чинии, затова реших първо да ги измия. А ти? Изглеждаш като човек, който има спешна работа за вършене.

– Смятах да изгледам и другите записи от камерите в Лонг Фолс.

– Охранителните камери? О, божичко, за малко да забравя! Знаеш ли, че Джак Хардуик е бил в РАМ ТВ миналата вечер?

– Къде е бил?

– В РАМ ТВ. В онова ужасно предаване „Криминален конфликт“ с Брайън Борк.

– А ти как...?

– Кайл ми се обади преди час, за да разбере дали си го видял.

– За последно Хардуик ми се обади от Купърстаун... вчера по обяд? Не ми каза, че има планове да...

Тя го прекъсна.

– По-добре го погледни. Има го в актуалния архив на сайта им.

– Гледа ли го?

– Погледнах го набързо, след като Мена си тръгна. Кайл каза, че трябва незабавно да го видим.

– Има ли... проблем?

Тя посочи към кабинета.

– Сайтът на РАМ е отворен на компютъра. Изгледай го, после ти ми кажи дали има проблем.

Притесненото й изражение подсказваше, че вече си е направила изводи.

Минута по-късно Гърни беше на бюрото си, загледан в тренираното изражение на тревога и зализаната коса на Брайън Борк. Домакинът на „Криминален конфликт“ заемаше един от двата стола, поставени от двете страни на малката масичка. Беше се привел напред, сякаш това, което щеше да каже, бе толкова важно, че просто не можеше да се отпусне. Вторият стол беше празен.

Борк се обърна направо към камерите.

– Добър вечер, приятели. Добре дошли в драматичните истории от истинския живот на „Криминален конфликт“. Тази вечер ще ви представим развоя на събитията, последвали посещението на Лекс Бинчър, предизвикателния адвокат, който преди няколко дни ни смая с агресивната си атака срещу Бюрото за криминални разследвания – атака, чиято цел бе да разкрие това, което той нарече фатални грешки при осъждането на Кей Спалтър за убийството на съпруга й. Оттогава има шокиращо ново развитие по този вече сензационен случай. Последните новини са свързани с истинския ад и трагедия, разиграли се в идиличното градче Купърстаун, Ню Йорк. Става дума за палеж, множество убийства и зловещото изчезване на самия Лекс Бинчър, който трябваше да бъде с нас тази вечер. Вместо това ще говорим с Джак Хардуик – частния следовател, работещ с Бинчър. Той ще се присъедини към нас от студиото на РАМ ТВ в Олбъни.

Екранът се раздели на две, Борк бе показван вляво, а Хардуик седеше в подобно студио от дясната страна. Детективът бе облечен в една от обичайните си черни тениски с якичка и изглеждаше съвсем спокоен, но Гърни познаваше това лице – беше странно обикновената маска, с която Хардуик прикриваше гнева си, когато бе пред хора. Вероятната ярост, която го изпълваше заради станалото в Купърстаун, и личното му презрение към Борк и РАМ ТВ бяха добре прикрити.