Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Да, като изключим това.

– Предполагам, че ако всички тези обвинения имат и друга цел – освен даването на свобода на гнева му, тя би могла да е да привлече възможно най-много внимание от страна на медиите – да привлече възможно най-много криминални репортери, които да започнат отново да ровят в случая „Спалтър“ и да го държат на първите страници на вестниците. Мислиш ли, че е това?

– Или цели да му повдигнат обвинение в клевета, защото е сигурен, че ще спечели едно такова дело. Или пък да постави нюйоркската щатска полиция в ъгъла – знаейки, че конкретните хора в нея не могат да го осъдят, защото той би спечелил – и истинската му цел да е да принуди институцията да хвърли Клемпър на вълците, за да ограничи щетите си.

Мадлин изглеждаше скептична.

– Не мисля, че мотивите му са толкова сложни. Сигурен ли си, че не е просто добрият стар гняв, който търси да потроши всичко край себе си?

Гърни поклати глава.

– Джак обича да се представя за просто и примитивно оръдие, но в ума, който владее тази бейзболна бухалка, няма нищо примитивно.

Изражението на Мадлин все още беше скептично.

Гърни продължи:

– Не казвам, че част от мотивите му не са обидата и гневът. Очевидно е така. Той не може да понесе мисълта, че хората, които презира, го принудиха да изостави професията, която обича. Сега ги презира още повече. Бесен е, иска отмъщение – всичко това е вярно. Казвам обаче, че не е глупав и в тактиката му има много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

След думите му за кратко се възцари мълчание, нарушено от Мадлин.

– Между другото, не ми разказа за... за този последен малък ужас.

Той я погледна изненадано.

Тя изимитира изражението му.

– Мисля, че знаеш за какво говоря.

– О! Моментът с липсващата глава? Да... не ти казах за нея.

– Защо?

– Стори ми се прекалено... зловещо.

– Боял си се, че ще се притесня още повече?

– Нещо такова.

– Управление на информацията?

– Какво?

– Помня как един мазен политик веднъж обясни, че никога не се въвлича в измами; той само управлявал потока информация по начин, който спестявал излишното объркване на бедните хорица.

Гърни се изкуши да поспори с нея, че това е напълно различна ситуация, че действията му наистина са били благородни и мотивирани от загриженост за нея, но тя го изненада с леко намигване – сякаш казваше: „Отпусни се, дишай!“, и той внезапно се поддаде на съвсем друго изкушение.

Умните жени винаги му бяха въздействали еротично, а Мадлин наистина беше много умна жена.

Доста често в живота си на следовател Гърни бе имал усещането, че жонглира с ръчни гранати.

Знаеше, че няма кого да вини за настоящото положение освен себе си. От самото начало беше ясно, че задачата вероятно ще се завърти непредсказуемо около личните цели на Хардуик. Но въпреки това той се бе съгласил да участва, тласкан от собствените си маниакални мотиви – мотиви, които Мадлин беше прозряла достатъчно добре и му ги бе изтъкнала, докато той продължаваше да настоява, че просто връща услугата. Беше се въвлякъл доброволно в този налудничав цирк и сега бе потърпевш от неизбежния хаос, заложен от самото начало в цялата акция.

Опита се да се убеди, че нежеланието му да се оттегли от случая – сега, след като бе почти сигурно, че присъдата на Кей ще бъде отменена, и с това дългът му към Хардуик – изплатен, се дължеше на благородното желание да открие истината. Чиста и благородна мисия. Но не успя да си повярва. Знаеше, че пристрастяването му към тази професия има дълбоки корени, които бяха всичко друго, но не и благородни.

Опита се да си каже също и че неловкото усещане, което изпита от безпощадните обвинения, изсипани от Хардуик срещу Мик Клемпър (неспоменат поименно, но лесно разпознаваем от всички) в „Криминален конфликт“, бе следствие на друг високоморален принцип – че всички уговорки, дори с най-подмолните отрепки, са свещени.

Подозираше обаче, че неловкостта, която изпитва, е породена от закъснялото осъзнаване, че може би е обещал на Клемпър повече, отколкото би могъл да изпълни. Беше му внушил идеята, че може да прикрие престъпленията му и да ги представи като резултат от глупава грешка, а не от съзнателно намерение, но вече му се струваше, че това е било просто удобна за момента фантазия.

Осъзна, че за пореден път се е вкарал в опасна и рискована ситуация, от която нямаше друг изход, освен да продължи напред. Мадлин беше права. Това определено беше ясен и повтарящ се модел. Очевидно нещо с него не беше наред. Проумяването на този факт обаче не му помогна с нищо. Единственият път, който продължаваше да вижда, все още бе право напред, с гранатите и всичко останало.