Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Гърни вече започваше да си задава много въпроси. Но продължаваше да се връща към основния: защо някой би избрал точно Паникос за убийството на Спалтър? Защо са смятали това покушение за невъзможно?

Ангелидис прекъсна размишленията му.

– Почти забравих още нещо – това, за което всички наоколо все още говорят. Настина ги впечатлило. Готов ли сте? – Не беше въпрос. – Докато малкият Питър вилнеел из града, изтребвайки цял род от лицето на земята... – познайте какво е правил? – Млъкна, в очите му имаше искрено вълнение. – Познайте.

Гърни поклати глава.

– Не обичам да налучквам.

– Няма значение. Така или иначе нямаше да познаете. – Приведе се още напред. – Пеел е.

Преди да напусне градината на ресторанта, Гърни отново погледна през отворените врати в задната стена. Виждаше ясно парцела на Спалтър – целия, без да му се пречка уличният стълб. Чу как Ангелидис потропва с пръсти по масата.

Обърна се към него и попита:

– Мислите ли понякога за Карл, докато гледате „Уилоу рест“?

– Разбира се. Мисля за него.

Без да сваля поглед от потропващите по металната повърхност пръсти на Ангелидис, Гърни продължи:

– Това, че Паникос е наетият убиец, подсказва ли ви нещо за поръчителя?

– Разбира се. – Потропването спря. – Подсказва ми, че е бил запознат с начина му на действие, с факта, че е някъде наоколо. Не можеш просто да отвориш телефонния указател, да набереш „Паникос“ и да кажеш: „Ей, имам работа за теб!“. Не става по този начин.

Гърни кимна.

– Малко хора биха били наясно как да се свържат с него – каза той, сякаш говореше на себе си.

– Питър приема договори само чрез половин дузина посредници по целия свят. Трябва да си с високо положение, за да ги познаваш.

Гърни изчака в мълчание известно време, после продължи.

– Бихте ли казали, че Кей Спалтър е била с високо положение?

Ангелидис се втренчи в него. Явно предположението го изненада, но отговорът му бе просто свиване на раменете.

Гърни имаше един последен въпрос, преди да си тръгне.

– Какво е пеел?

Ангелидис го погледна объркано.

– Паникос... Какво е пеел, докато е убивал онези хора?

– О, някаква детска песничка. Как ги наричаха – приспивни песни?

– Знаете ли коя?

– Откъде бих могъл да знам? Нещо за рози, цветя и други такива простотии.

– Пеел е приспивна песничка за цветя? Докато е обикалял и е застрелвал хората в главите?

– Най-после разбрахте! Усмихвал се като ангел и пеел тази кратка песничка с момичешки гласец. Хората, които са го чули, казват, че никога няма да го забравят.

Ангелидис млъкна.

– Това, което трябва да знаете за него – най-важното... Ще ви кажа какво е то. Той е двама души – единият е прецизен, точен и прави всичко по определена система. Другият е... просто шибана откачалка.

Гърни спря на първата бензиностанция, която видя по пътя от Лонг Фолс към Уолнът Кросинг за бензин, кафе (едва бе докоснал чашата си в „Егейска одисея“) и за да изпрати още един имейл на Джона Спалтър. Реши първо да се погрижи за това.

Провери тона на предишните си писма и този път нарочно направи текста да звучи по-нервно, определено неспокойно, по-неясно, с нарастващо ниво на спешност – по-скоро като припрян есемес, отколкото като имейл.

Все повече нова информация, очевидна корупция. Предстои отмяна на присъдата и сериозно ново разследване. Проблем, свързан със семейните отношения? Може ли да е толкова просто като СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ? Каква е ролята на Киберкатедралата и набирането на средства за нея? Трябва да се срещнем възможно най-скоро, за да обсъдим новите факти.

Прочете го два пъти. Ако резкият му тон и двусмислието не провокираха комуникация с Джона, нямаше идея какво друго можеше да се направи. После влезе в малкия западнал магазин за кафе и бейгъл, който се оказа стар и твърд. Кафето обаче беше изненадващо освежаващо и му създаде усещането, че всичко е наред.

Канеше се да откара колата до колонката за бензин, когато осъзна, че още не е разказал на Хардуик за срещата си с Мик Клемпър в мола на Ривърсайд и последвалия подарък със записа от охранителната камера в пощенската кутия. Реши да го направи веднага.

Обаждането му попадна на гласова поща и той остави съобщение: „Джак, трябва да те информирам за развитието с Клемпър. Имахме кратък разговор за различните начини, по които тази история може да завърши, някои по-малко болезнени за него от други, и като по чудо липсващият видеозапис се озова в пощенската ми кутия. Човекът явно се опитва да замаже вината си и трябва да поговорим за някои изводи. Трябва да видиш и записа. Няма очевидни несъответствия с показанията на очевидците, но си струва да се погледне. Обади ми се възможно най-скоро.“