Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Докато мислеше за тези неща, забеляза, че Мадлин се взира в него с един от нейните по-нежни, по-неразгадаеми погледи.

По някакъв начин той го успокои и го накара да се усмихне.

– Обичам те – каза тя. – Моля те, внимавай.

Тя протегна ръце и двамата се прегърнаха – толкова дълго и силно, че сякаш не остана нищо, което да си кажат с думи.

Когато пристигна в Лонг Фолс, видя, че ресторантът е празен. Вътре се виждаше само един служител, мускулест сервитьор с безизразни очи. Нямаше посетители. Нито един в неосветения бар. Разбира се, беше едва десет и половина, а не му се вярваше „Егейска одисея“ да предлага закуски. Хрумна му, че заведението е отворило тази сутрин само за да осигури терен за срещата на Ангелидис.

Сервитьорът поведе Гърни през бара надолу към един сумрачен коридор, покрай двете тоалетни и две врати без табели, чак до тежка стоманена порта. Бутна я силно с рамо и тя се отвори с металическо скърцане. Отстъпи встрани и с жест покани Гърни в цветната вътрешна градина, оградена със стена.

Градината беше със същата ширина като сградата – дванайсет или петнайсет метра, и двойно повече на дължина. Червената тухлена стена беше прекъсната само на едно място в далечния край от големи двойни врати. Бяха широко отворени и предлагаха гледка към реката, към алеята за тичащи ентусиасти и строгото спокойствие на „Уилоу рест“. Беше много подобна на гледката от проблематичния апартамент, намиращ се на три пресечки оттук. Само ъгълът беше различен.

Градината беше приятно съчетание от тревисти пътечки, лехи със зеленчуци и цветни бордюри. Сервитьорът го насочи към един сенчест ъгъл, където бяха поставени малка бяла масичка за кафе и два стола от ковано желязо. Адонис Ангелидис седеше на единия от тях.

Когато Гърни стигна до масичката, гъркът кимна към празния стол.

– Заповядайте.

Секунда по-късно сервитьорът се материализира отново и постави поднос в центъра на масата. В него имаше две малки чашки черно кафе, две стъклени чаши с високи дръжки и почти пълна бутилка с узо, гръцката анасонова напитка.

– Обичате ли силно кафе?

Гласът на Ангелидис беше нисък и грапав – като ръмжене на голяма котка.

– Да.

– Тогава може би ще ви хареса с узо. По-добре е, отколкото със захар.

– Ще пробвам малко.

– Добре ли пътувахте?

– Без проблеми.

Ангелидис кимна.

– Прекрасен ден, нали?

– Прекрасна градина.

– Да. Пресен чесън. Мента. Риган. Всичко е много хубаво – размърда се леко на стола си Ангелидис. – Какво мога да направя за вас?

Гърни взе чашата с по-близкото до него кафе и внимателно отпи една глътка. По пътя от Уолнът Кросинг бе обмислил внимателно началото на речта си, но сега, докато седеше с лице пред човека, който може би беше един от най-умните мафиоти в Америка, то му се стори абсолютно неподходящо и слабо. Все пак реши да действа. Понякога невъзможният отчаян ход е единствената възможност.

– Попаднах на информация, която може да ви заинтересува.

Погледът на Ангелидис изразяваше съвсем лека заинтересованост.

Гърни продължи.

– Само слухове, разбира се.

– Разбира се.

– За Отдела за борба с организираната престъпност.

– Вмирисани лайна. Никакви принципи.

– Чух – каза Гърни, отпивайки още една глътка от кафето си, – че се опитват да ви лепнат убийството на Спалтър.

– На Карл? Виждате ли за какво говоря? Шайка разбойници! Защо ще искам да убивам Карл? Казах ви и преди, той ми беше като син. Защо ще искам да правя нещо подобно? Отвратително! – Големите като на боксьор ръце на Ангелидис се свиха в юмруци.

– Според техния сценарий с Карл сте се скарали и...

– Глупости!

– Както казах, според сценария...

– Какво по дяволите е сценарий ?

– Хипотезата им, историята, която са измислили...

– Измислили, точно така. Подлеци!

– Хипотезата им е, че с Крал сте се скарали и вие сте наели професионален убиец чрез Дебелия Гас, а после сте се изнервили и сте решили да прикриете следите си и да се отървете от Гас, като може би дори сте го направили сам.

– Сам ?! Смятат, че аз съм забил пирони в главата му?

– Просто ви казвам какво чух.

Ангелидис се облегна назад, гневът в очите му отстъпи, но погледът му бе все така помътнял.

– И откъде идва всичко това?

– Планът да ви лепнат убийството ли?

– Да. От върховете на ОБОП ли?

Нещо в тона му подсказа на Гърни, че Ангелидис навярно има контакт с човек вътре в отдела. Някой, който би трябвало да знае за големите им операции.