Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Но дори този положителен фактор не успя да постигне въодушевяващия ефект, който би имал обикновено.

По радиото звучеше музика, някакво оркестрово изпълнение. Гърни мразеше музиката рано сутрин, а в настоящето му настроение тя го подразни още по-силно.

Мадлин го погледна над книгата, която държеше пред себе си.

– Какво има?

– Чувствам се доста объркан.

Тя смъкна книгата с още няколко сантиметра.

– Заради случая „Спалтър“?

– Най-вече... предполагам.

– Какво за него?

– Просто нещата не пасват. Става все по-грозно и заплетено.

Разказа й за двете обаждания на Хардуик от Купърстоун, като премълча за липсващата глава – гадеше му се само при мисълта за това.

– Изобщо не съм сигурен какво става. И имам чувството, че нямам сили да се справя.

Мадлин затвори книгата си.

– Да се справиш?

– Да го разгадая – какво наистина е станало, кой стои зад убийствата, защо.

Тя се втренчи в него.

– Нима вече не успя в това, за което те наеха?

– Да съм успял?

– Останах с впечатлението, че обвинението срещу Кей Спалтър е разбито на пух и прах.

– Вярно е.

– Значи присъдата й ще бъде отменена при обжалването. Това беше идеята, нали?

– Това беше, да.

– Беше?

– Струва ми се, че адът се изсипва върху нас. Тези нови убийства и палежи...

Мадлин го прекъсна.

– За чието разследване си има полиция.

– Която не се справи особено добре първия път. И не мисля, че имат някаква представа с какво всъщност се сблъскват.

– А ти имаш ли?

– Не съвсем.

– Значи никой не знае какво става. И кой трябва да разбере?

– Официално е работа на Бюрото за криминални разследвания.

Тя сведе глава и го погледна предизвикателно.

– Официално, законно, логично и по всеки друг начин.

– Права си.

– Но?

След неловка пауза Гърни каза.

– Но има опасен луд, който се разхожда на свобода.

– Навън има доста луди хора.

– Този убива хора от осемгодишен. Обича да убива хора. Колкото повече, толкова по-добре. Някой го е пуснал от каишката, насъскал го е срещу Карл Спалтър и сега той трябва да довърши делото си. Не може да бъде спрян и овладян.

Мадлин го изгледа замислено.

– Значи опасността се увеличава. Онзи ден каза, че има един процент вероятност да тръгне след теб. Очевидно събитията в Купърстаун променят всичко.

– До известна степен, но все още мисля...

– Дейвид – прекъсна го тя. – Трябва да го кажа... знам какъв ще бъде отговорът ти, но трябва да го кажа. Ти имаш избор. Можеш да спреш.

– Дори да се оттегля от разследването, той ще продължава да е навън. Просто шансът да бъде заловен ще бъде много по-малък.

– Но ако ти не го преследваш, може би и той няма да тръгне след теб.

– Той може да не разсъждава толкова логично.

Мадлин го погледна притеснено и с недоумение.

– От това, което си ми казвал за него, ми се струва, че е доста логичен, прецизно обмислящ плановете си човек.

– Прецизно обмислящ плановете си човек, воден от убийствена ярост. Това им е странното на наемните убийци. Могат да са хладнокръвни и практични, когато става въпрос за действия, които предизвикват ужас у повечето от нас, но в мотивацията им няма абсолютно нищо хладнокръвно и практично – и не говоря за парите, които получават. Те са на второ място. Срещал съм професионални убийци. Разпитвал съм ги. Опознах някои от тях доста отблизо. И знаеш ли какви са през повечето време? Тласкани от ярост серийни убийци, които са успели да превърнат лудостта си в добре платена професия. Искаш ли да чуеш нещо наистина откачено?

По изражението й личеше, че не изгаря от любопитство, но той продължи.

– Някога, когато Кайл беше малък, му казвах, че ключът към щастливия живот, към щастливата кариера е да откриеш занимание, което ти доставя такова удоволствие, че да си готов да го правиш и без пари, и после просто да намериш някой да ти плаща за него. Е, не са много хората, които го постигат. Говорим най-вече за пилотите, музикантите, артистите, художниците и спортистите. И за наемните убийци. Не искам да кажа, че професионалните убийци завършват щастливо живота си. Повечето от тях умират от насилствена смърт или се озовават в затвора. Но те обичат това, което правят, докато го правят. Биха убивали хора, независимо дали ще им плащат за поръчките или не.

Докато говореше, Мадлин се разстройваше все повече.

– Дейвид, какво, за бога, искаш да кажеш?

Той осъзна, че е отишъл по-далеч, отколкото бе възнамерявал.

– Само това, че оттеглянето ми от случая в този момент няма да има никакъв положителен ефект.