Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Защо?

– Защото въпреки уменията му... има определени рискове...

– Какви?

Ангелидис направи гримаса, сякаш повръщаше вчерашното си узо.

– Някога КГБ убиваше хора, като слагаше радиоактивна отрова в храната им. Имаше забележителни резултати. Но трябва много, много да се внимава с тези лайна. Същото е и с Питър.

– Толкова ли е страшен Паникос?

– Ако се изпречиш на пътя му, би могло да е сериозен проблем.

Гърни се замисли. Прииска му се да се разсмее на глас от коментара, че изпречването на пътя на решителен луд убиец би могло да бъде проблем.

– Чували ли сте, че обича да предизвиква пожари?

– Може и да съм чувал – отвърна Ангелидис. – И това е част от пакета, който получаваш, когато си имаш работа с него. Не мисля, че разбирате напълно срещу какво сте изправен.

– Сблъсквал съм се с доста трудни хора през годините.

– Трудни? Много забавно. Нека ви разкажа една история за Питър, за да разберете трудните хора. – Ангелидис се наведе напред, разпервайки ръцете на масата. – Имало два града, не много далеч един от друг. Във всеки град имало по един силен и влиятелен мъж. Това създавало проблеми – основният спор бил кой има право на многото неща, които се намират между градовете. Градовете се разраствали и се приближавали все повече един към друг и проблемите ставали все по-големи. Случвали се много гадости. Ескалация на напрежението. – Произнесе думата отчетливо. – Ескалация и в двете посоки. Накрая се стигнало до момент, след който нямало възможност за помирение. Никаква възможност за споразумение . И единият от мъжете решил, че другият трябва да изчезне. Наел малкия Питър за тази задача. Питър по това време тъкмо навлизал в бизнеса.

– Бизнесът с убийства? – любезно попита Гърни.

– Да. Професията му. Както и да е, той свършил работата. Чисто, бързо, без проблеми. После се появил в офиса на другия мъж, за да си получи заплащането. Офиса на човека, чиято поръчка изпълнил. Той му казал, че трябва да изчака, имал проблеми с парите в брой. Питър казал: „Не, ще ми платиш сега“. Мъжът казал: „Не, трябва да изчакаш“. Питър казал, че това не го прави никак щастлив. Мъжът се изсмял. И Питър го застрелял. Бум. Просто така.

Гърни сви рамене.

– Не е добра идея да се подиграваш на професионален убиец.

Устата на Ангелидис се изви в нещо, което би могло да бъде прието за кратко захилване.

– Никога не е добра идея. Вярно е. Но историята не приключва тук. Питър отишъл в къщата на мъжа и убил жена му и двете им деца. После обиколил града и убил брата на мъжа, петима негови братовчеда, съпругите им. Избил цялото шибано семейство. Двайсет и един души. Двайсет и един изстрела в главата.

– Впечатляваща реакция.

Устата на Ангелидис се отвори, разкривайки редица блестящи зъби с коронки. После той изригна в силен ръмжащ звук и Гърни си помисли, че това е най-нервният смях, който някога е чувал.

– Да, впечатляваща реакция . Вие сте забавен човек, Гърни . Впечатляваща реакция . Трябва да го запомня.

– Но и изглежда доста рисковано от бизнес гледна точка.

– Какво имате предвид под „рисковано“?

– Бих се замислил – след като е убил двайсет и един души заради забавено плащане – дали потенциалните клиенти няма да се притеснят да сключват сделки с него. Може да предпочетат да работят с някой, не толкова... докачлив.

– Докачлив ? Казвам ви, Гърни, вие сте голям шегаджия. Докачлив ? Добро е! Но това, което не разбирате, е, че Питър има особено предимство. Той е уникален.

– В какъв смисъл?

– Питър приема невъзможни задачи. Онези, които другите наемници казват, че не могат да бъдат изпълнени – прекалено рисковано е, мишената е прекалено добре охранявана – такива неща. И тогава идва Питър. Сякаш иска да покаже, че е по-добър от всички останали. Разбирате ли за какво говоря? Питър е уникален ресурс. Силна мотивация. Огромна решителност. Девет от десет пъти свършва работата. Само че... винаги съществува риск от косвено клане.

Гърни за малко да се разсмее на свой ред заради нелепото съчетание на думите, които Ангелидис бе използвал. Вместо това попита намръщено:

– Можете ли да дадете пример?

– Пример? Като онзи път, когато бе нает да убие мишена на един от фериботите до някакъв гръцки остров, но не знаел как точно изглежда човекът, знаел само, че ще бъде на борда в точно определено време. И какво направил? Взривил целия ферибот, убил почти сто души. Косвени жертви, масово клане. Ще ви кажа и нещо друго. Той не само не се колебае да използва масовите кланета – твърди се, че те му харесват. Пожари. Експлозии. Колкото по-големи, толкова по-добре.