Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Твоята къща има дупки от куршуми в стените. Моята няма.

След като се съгласи не много въодушевено да се срещнат в девет сутринта у Гърни, Хардуик предложи той да се обади на Ести, тъй като и без това щял да говори с нея за нещо друго. Нещо лично.

Гърни предпочиташе да се обади сам – отново заради онова почти недоловимо подсъзнателно желание за контрол, но не можа да измисли разумно основание да настоява.

Приключиха разговора, без никой от двамата да спомене „сделката“ с Мик Клемпър или намека на Гърни за нея в последното му телефонно съобщение.

Когато Гърни излезе от кабинета, Мадлин се появи от спалнята. Отнесе пътната чанта, която бе приготвила сутринта, в колата си, после се върна и му напомни за ягодите за кокошките.

– Знаеш ли – отвърна той, – Ози Багът, който живее надолу по пътя, хвърля на кокошките си по една купа остатъци веднъж дневно и те оцеляват съвсем спокойно.

– Ози Багът е противен лунатик. Той щеше да хвърля боклуци в задния си двор, независимо дали има кокошки, или няма.

След като помисли за миг, Гърни реши, че няма как да оспори твърдението.

Прегърнаха се, целунаха се и тя тръгна.

Докато колата й се скриваше от погледа му зад плевнята, последните лъчи на залязващото слънце изчезнаха зад западния хребет.

Гърни отново се оттегли в кабинета си. Спускащият се сумрак бе променил цвета на планинския хребет от дузина нюанси на зелено и златисто до монохромно зеленикавосиво. Гледката го накара да се замисли за хълмовете срещу къщата на Джак Хардуик, от които бяха дошли изстрелите, прекъснали електрическото захранване и телефонната линия.

Скоро умът му започна да сглобява частичките и парченцата на случая „Спалтър“, особено несъвместимите елементи. Това го подсети за максимата, на която наблягаше един от инструкторите от полицейската академия в курса за тълкуване на доказателствата от местопрестъплението: „Парченцата, които отначало сякаш не пасват, са тези, които разкриват най-много накрая“.

Извади жълтия бележник от чекмеджето и започна да пише.

Двайсет минути по-късно прегледа резултата – списък с осем теми.

1. В момента на стрелбата свидетелите поставят жертвата в положение, в каквото не би било възможно куршумът да я уцели, ако е бил изстрелян от апартамента, в който са намерени следите от барут и оръжието.

2. Убийството на майката, за да се осигури присъствието на жертвата на гробището, изглежда прекалено и ненужно усложнено. Може ли майката да е убита по друга причина?

3. Професионалистът, който е изпълнил поръчката, е известен с това, че приема само най-трудните задачи. Каква е причината убийството на Карл Спалтър да влиза в тази категория?

4. Кей Спалтър не е стреляла лично, но възможно ли е все пак тя да е наела стрелеца?

5. Възможно ли е Джона да е наел стрелеца, за да получи пълен контрол върху авоарите на компанията „Спалтър“?

6. Възможно ли е Алиса да е наела стрелеца – в допълнение към заговора с Клемпър да припишат убийството на Кей, за да получи наследството на баща си?

7. Каква е тайната, заради която Гурикос е бил убит и обезобразен?

8. Дали Карл е бил убит във връзка с нечие убийство, което самият той е планирал?

Преглеждайки и обмисляйки осемте въпроса за пореден път, Гърни бе отвратен от липсата на всякакъв прогрес.

Един от положителните аспекти в случай с множество странности като този обаче, бе, че ако стигнеш до теория, която обяснява всички тези странности едновременно, можеш да си сигурен, че теорията ти е вярна. Една-единствена странност в някое разследване би могла да бъде обяснена по множество различни начини. Но беше малко вероятно да има повече от една версия, която да обяснява и очевидния проблем с видимостта от апартамента, и ужасното осакатяване на Гас Гурикос, и странно съвпадащата по време смърт на Мери Спалтър.

Когато погледна през северния прозорец на кабинета няколко минути по-късно, високата гора му се стори лишена от всякаква зеленина. Дърветата и хребетът, който те покриваха, сега бяха просто безформена тъмна маса, издигаща се към сивата безизразна плоча на небето. Спускащата се нощ подсети Гърни за нападението срещу къщата на Хардуик и за бягството на моторизирания стрелец по планинските пътеки.

В същия миг чу звука от двигател на мотор, който за момент му се стори плод на собственото му въображение. После звукът се усили и посоката, към която се бе запътил, също стана по-очевидна. Гърни отиде в кухнята, за да погледне през прозореца, вече убеден, че чува съвсем истински мотор, идващ по пътя. Половин минута по-късно фарът на машината освети плевнята с кръглия си лъч и започна да се катери нагоре по неравния път през пасбището.