Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Карл седеше в далечната страна на първия ред столове. Надигна се и се отправи към подиума от другата страна на гроба. Направи стъпка напред пред Алиса, втора стъпка и залитна в посоката, в която се движеше, като се просна по лице точно покрай последната седалка в края на реда. Джона, Алиса и възрастните дами станаха на крака. Полет се втурна към него. Носачите и директорът на гробището се скупчиха около столовете.

Гърни се наведе към екрана и помоли Кайл да спре записа, като се опита да различи изражението на лицата на Джона и Алиса, но не можа. Дори с увеличението лицето на Карл, захлупено на земята, беше само смътен профил. Имаше тъмно петънце покрай очертанията на косата му на слепоочието – би могло да е входната рана от куршума или просто капка кал, сянка или дефект от намесата на софтуера.

Помоли Кайл да пусне записа отново, надявайки се да го осени някакво прозрение.

Не се получи. Пуснаха го и трети път, като се фокусира в главата на Карл, докато той тръгваше към подиума, как правеше стъпка, започваше втора и залиташе напред в рязък колапс. Косата му беше разрошена от вятър или от собственото му отривисто движение и заради това бе невъзможно да се види дали мъничкото тъмно петънце е било там, преди главата му да се стовари на земята и той да спре да се движи, точно под краката на Джона.

– Сигурен съм, че ФБР има софтуер, който може да ти даде още по-добър образ – каза Кайл с извинение. – Изстисках от системата възможно най-добрата картина, която все пак да е реална.

– Това, което ми даваш, е много по-добро от това, с което започнах. Нека да видим сцената от улицата.

Кайл затвори няколко прозореца, отвори нов и пусна записа.

Тъй като започваше с обект, намиращ се много по-близо до камерата и изпълващ голяма част от картината, увеличението тук бе по-ясно и много по-детайлно. Вероятният убиец на Мери Спалтър, Карл Спалтър, Гас Гурикос и Лекс Бинчър вървеше по Акстън авеню и влизаше в сградата. На Гърни му се искаше дребният човек да е оставил малко по-голяма част от лицето си неприкрита. Но разбира се, замаскирането беше умишлено.

Очевидно Кайл мислеше за същото.

– Не дава достатъчно информация за добър плакат „Търси се“, нали?

– Нито за плакат, нито за програмата за лицево разпознаване.

– Защото очите му са скрити зад големи слънчеви очила?

– Точно така. Формата на очите, разположението на зениците, ъгълчетата на очите. Шалът пък скрива челюстта и върха на брадичката. Лентата прикрива ушите и очертанията на косата. Не е останало нищо, с което да работят алгоритмите за измерване на пропорции.

– И все пак, ако го видя отново, мисля, че бих го разпознал – само по устата.

Гърни кимна.

– Устата и това, което се вижда от носа му.

– Да, и това също. Прилича на шибана малка птица – с извинение за речника.

Облегнаха се назад и се втренчиха в екрана. В полускритото лице на един от най-странните убийци в света. Петрос Паникос. Питър Пан. Магьосника.

Човекът, чието последно описание от Дони Ейнджъл гласеше: „Просто шибана откачалка“.

1Популярна форма на забавление сред фермерите в САЩ– разчертават се квадрати по земята, участниците си купуват билети с номера, пускат се кравите и квадратът, в който паднат изпражненията им, печели. – б. пр.

– Е, какво мислиш? – полюбопитства Кайл, докато държеше чаша с горещо черно кафе в двете си ръце, подпрял лакти на масата за закуска.

– Какво мисля за записите ли?

Гърни седеше от другата страна на кръглата дъбова масичка, държейки чашата си по подобен начин, благодарен за топлината между дланите си. През нощта температурата бе паднала с шест градуса, което не беше необичайно за северозападните части на Кетскилс, където есента често пристигаше още през август. Небето бе натежало от облаци, които скриваха слънцето – обикновено по това време то се виждаше над източния хребет. Вече минаваше седем.

– Мислиш ли, че записите ще ти помогнат да... постигнеш това, което искаш?

Гърни бавно отпи от чашата си.

– Кадрите от гробището ще постигнат няколко неща. Те установяват момента, в който Карл е бил прострелян. Затруднената видимост от апартамента при този ъгълът на стрелбата ще разклати сценария на полицията за източника на изстрела. А фактът, че този запис от самото начало е бил в ръцете на полицията – в ръцете на Клемпър – ще подкрепи обвиненията за прикриване на доказателства.

Млъкна и за момент отново изпита неудобство при спомена за разговора си с Клемпър в „Ривърсайд“.