Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Понякога мислеше, че истинското обяснение е много по-просто – защита на собствената му странна зона на комфорт. Тази зона не включваше други хора. Това вероятно бе смисълът на думите на бившата му приятелка Джералдин в онзи ден преди толкова много години, когато се бе разделила с него. Когато обмисляше проблема в тази светлина, виждаше, че очевидното отбягване на сина му бе просто още един симптом за неговата интровертност. Не е толкова зле. Случаят е приключен. Но в момента, който се спреше на тази мисъл, едно мъничко съмнение отново започваше да дълбае сигурността му. Дали интроверността му наистина и напълно обясняваше причината да се вижда с Кайл толкова рядко? И дразнещото съмнение прерастваше в разяждащо терзание. А после във въпрос, на който нямаше отговор. Дали присъствието на единия му син неизбежно му напомняше, че някога е имал двама сина и още щеше да ги има, ако...

Кайл се появи на кухненската врата.

– Всичко е готово. Оставих екрана отворен. Съвсем просто е.

– О, супер! Благодаря ти.

Кайл го наблюдаваше усмихнато и с любопитство. Напомни му за изражението, което понякога забелязваше на лицето на Мадлин.

– За какво мислиш?

– За това как обичаш да разгадаваш нещата. Колко е важно за теб. Докато програмата се сваляше, си мислех... ако Мадлин беше детектив, тя щеше да иска да реши загадката, за да хване лошия. Но при теб е обратното – ти искаш да го хванеш, за да разрешиш загадката.

Гърни се зарадва, не заради сравнението – не му се стори, че е особено похвално за него, а заради факта, че Кайл бе мислил за това и го бе забелязал. Младият мъж имаше остър ум, което за Гърни беше много важно. Изпита внезапен прилив на съпричастност, сякаш двамата бяха съзаклятници в някакво деяние.

– Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че използваш думата „мисля“ почти толкова често, колкото и аз.

Докато говореше, домашният телефон звънна и Гърни отиде до кабинета, за да вдигне. Беше Мадлин, която сякаш по телепатичен път бе доловила, че Кайл я е споменал и се бе отзовала.

– Добро утро! – каза звънливо тя. – Как е положението?

– Добре. А при теб как е?

– С Деирдре и Денис тъкмо закусихме. Портокалов сок, боровинки, препечени филийки и... бекон! – Последната дума бе произнесена с гузен глас като признание за извършено престъпление. – След малко отиваме да видим животните и да ги подготвим за транспортирането до панаира. Всъщност Денис вече е при оградата и ни вика.

– Звучи забавно – отвърна той, макар и не толкова въодушевено като нея, за пореден път удивен от умението й да открива малки радости на фона на по-големите и по-сериозни проблеми.

– Забавно е! А как са нашите малки кокошчици тази сутрин?

– Добре, предполагам. Тъкмо бях тръгнал към плевнята.

Тя се умълча, после попита с тона, запазен за мрачната зона, в която той бе потънал толкова дълбоко.

– Някакво развитие?

– Всъщност Кайл си дойде.

– Какво? Кога?

– Помолих го за съвет с компютърните програми и той решил направо да дойде и да види какво трябва да се направи. Много ми помогна.

– Изпрати ли го да си върви?

– Сега ще го направя.

Тя пак млъкна за миг.

– Моля те, бъди внимателен.

– Ще бъда.

– Сериозно говоря.

– Знам.

– Добре... Ами... Денис вече маха доста ожесточено, така че по-добре да тръгвам. Обичам те!

– И аз те обичам.

Затвори, после се втренчи невиждащо в телефона, а мислите му го отнесоха отново към лицето на Паникос на записа и към думите „шибана откачалка“.

– Нали каза, че видеоразговорът ти е в осем? – обади се застаналият на прага на кабинета Кайл и гласът му го върна в настоящия момент. Погледна изписания в ъгъла на екрана час – 7,56.

– Благодаря ти. Ще те помоля да останеш извън обсега на екрана по време на разговора. Става ли?

– Няма проблем. Всъщност си мислех... Ти ще имаш среща тук с твоите хора в девет, а денят е чудесен, та си мислех да направя една разходка с мотора до Сиракуза.

– Сиракуза?

Имаше време, когато името на този мрачен и заснежен град не означаваше нищо за Гърни, но сега събуждаше в съзнанието му куп ужасни спомени от кошмарните събития по време на случая „Добрия пастир“. За Кайл обаче асоциацията беше повече от положителна.

– Да, мислех си да се разходя, след като и без това съм стигнал дотук, и да се видя на обяд с Ким.

– Ким Корасон? Още ли поддържате връзка?

– От време на време. Най-вече с имейли. Веднъж дойде и до града. Миналата седмица й писах, че смятам да идвам насам за няколко дни – все пак вие с Мадлин сте на половината път до Сиракуза, и помислих, че ще е добре да се видим отново. – Спря и изгледа замислено баща си. – Изглеждаш ми шокиран.