Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Вярно ли е, че с брат ти не сте се разбирали добре?

– Не сме се разбирали добре ? – Джона се засмя меко и печално. – Това определено би било омаловажаване на ситуацията. – Затвори очи за миг, тръсна глава, като че ли е смазан от мислите, които темата е пробудила в него. Когато проговори отново, тонът му беше по-остър. – Знаеш ли къде се намирам в момента?

– Нямам представа.

– Никой няма. В това е смисълът.

– Какъв смисъл?

– С Карл никога не сме се разбирали. Когато беше по-млад, това нямаше особено значение. Той имаше своите приятели, аз моите. Всеки от нас вървеше по своя път. После – както може би знаеш, не е тайна – баща ни ни окова в онзи чудовищен договор с „Недвижими имоти Спалтър“. Тогава нашето неразбирателство се превърна в нещо отровно. Когато бях принуден да работя с Карл всеки ден... Осъзнах, че си имам работа с нещо повече от брат с труден характер. Имах си работа с чудовище.

Джона млъкна, сякаш за да даде възможност на Гърни да осмисли и да попие в съзнанието си това определение.

Гърни имаше чувството, че тази реч е била произнасяна и преди – като репетирано обяснение за ужасните отношения на братята.

– Наблюдавах как Карл се превръща от егоистичен и агресивен бизнесмен в завършен социопат. Политическите му амбиции растяха и отвън ставаше все по-очарователен, по-магнетичен и харизматичен. Отвътре обаче загни толкова, че беше напълно прояден – черна дупка от алчност и амбиция. Казано по библейски, беше фарисей, лицемер. Събираше се с подобни на него хора. Безскрупулни хора. Престъпници. Мафиоти като Дони Ейнджъл. Убийци. Карл искаше да изтегли огромно количество пари от компанията, за да финансира мегаломанските си схеми с тези хора, както и своята върховна лицемерна проява – кандидатурата за губернатор. Продължаваше да ме притиска за неетични транзакции, на каквито не бих се съгласил – и никога няма да се съглася. „Етика“, „морал“, „законност“ – тези думи не означаваха нищо за него. Започна да ме плаши. Всъщност това не е достатъчно силна дума. Истината е, че ме ужасяваше. Осъзнах, че няма нищо, абсолютно нищо, което не би направил, за да получи това, което иска. Понякога... погледът в очите му... беше определено сатанински. Сякаш цялото зло на света бе концентрирано в този поглед.

– Как се справи с това, Джона?

– Как се справих ли? – Отново последваха леката усмивка и горчивият смях, след което той понижи глас и каза почти доверително: – Избягах.

– Как?

– Местех се, не спрях да се движа. Буквално. Една от благословиите на съвременните технологии е, че можеш да правиш абсолютно всичко от всяко място на света. Купих си къща на колела, снабдих я с подходящото оборудване и я направих подвижен щаб на Киберкатедралата. Процес, в който виждам намесата на Провидението. От нещо зло може да произлезе нещо добро, ако доброто е крайната цел...

– А доброто в този случай е...

– Да нямам фиксирано географско местоположение, да бъда никъде . Единственото ми постоянно местоположение стана интернет, а интернет е навсякъде. Което се оказа, че е идеалното „място“ за Катедралата. Вездесъщата и повсеместно присъстваща Киберкатедрала. Виждаш ли за какво говоря, Дейвид? Нуждата да се махна от брат ми и неговите опасни сподвижници се преобрази в дар за мен. Пътищата на чудесата Божии наистина са неведоми. Това е истината, с която се сблъскваме отново и отново. Нужно е само да имаш отворено сърце и непредубедено съзнание.

Излъчването на Джона ставаше все по-лъчезарно. Гърни се зачуди дали светлината в стаята не бе променена. Изпита желание да затъмни този блясък.

– Тогава си получил и втори дар, още по-голям. Смъртта на Карл.

Усмивката на Джона изстина.

– Вярно е. Още веднъж от нещо зло се роди добро.

– Очевидно доста значително добро. Чух, че състоянието на компанията за недвижими имоти се оценява на петдесет милиона долара. Вярно ли е?

Челото на мъжа насреща се свъси, но устата продължаваше да се усмихва.

– Според цените на днешния пазар, да, възможно е. – Млъкна и сви рамене. – Предполагам, че оценката може да се намали или увеличи, не би имало голямо значение.

– Вярно ли е, че преди смъртта на Карл не си имал право да докосваш тези пари, но сега всичко е твое?

– На мое име е, но в крайна сметка е на Катедралата. Аз съм само проводник на тези пари. Катедралата е от най-голямо значение. Много по-значима е от всеки човешки индивид. Единственото важно нещо е делото на Катедралата. Единственото важно .