Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Видя, че Кайл го гледа с любопитство, и продължи.

– Кадрите от улицата са полезни по два начина – заради това, което показват, и заради това, което не показват. Простият факт е, че те не показват Кей Спалтър да влиза в сградата, а това е изключително важно доказателство за защитата. Те също подкрепят сериозните обвинения за прикриване на доказателствата и полицейска манипулация.

– Тогава... защо не си по-щастлив?

– По-щастлив? – Гърни се поколеба. – Предполагам, че ще бъда по-щастлив, когато стигнем по-близо до крайната цел.

– Каква е крайната цел?

– Зависи от чия гледна точка говориш.

– Какво имаш предвид?

– Съществуват целите на екипа и целите на Хардуик.

– Не са ли едни и същи?

– Разбира се, че не. Тогава щеше да е прекалено просто! – Изненада се от рязкостта в собствения си глас и спря, преди да продължи. – Основната цел, за която принципно всички са съгласни, е да се осигури справедливост за Кей въз основа на доказателства, че е била несправедливо осъдена. Тази цел в голяма степен беше постигната – в смисъл, че бяха открити достатъчно факти, за да осигурят възобновяване на процеса, а вероятно дори и окончателна отмяна на присъдата. От друга страна, личната цел на Джак е да получи отмъщение – да причини колкото е възможно повече щети на институцията, която го изхвърли на улицата – и само Бог знае кога според него ще бъде постигната тя и на каква цена.

Кайл кимна бавно.

– А каква е твоята цел?

– Искам да знам какво наистина е станало.

– Да разбереш кой е убил Карл?

– Да. За мен това е най-важното. Ако Кей е невинна, тогава някой друг е искал Карл мъртъв, планирал е удара и е наел Паникос да го извърши. Искам да знам кой е. А и дребният убиец, натиснал спусъка – досега в този случай той успя да убие още девет други души – да не броим хората, които е убил преди, след което винаги му се е разминавало и се е измъквал необезпокояван. Бих предпочел да не се измъква този път.

– Колко близо си до тази цел – да го спреш?

– Трудно е да се каже.

Интелигентният изпитателен поглед на Кайл не се откъсваше от него, очевидно очаквайки по-добър отговор. Гърни се опита да намери такъв, но той все му бягаше. Звънът на телефона обаче го спаси. Беше Хардуик. Както обикновено, изобщо не си направи труда да започне с встъпителни думи и поздрави.

– Получих съобщението ти за видеоразговора с Джона Спалтър. Къде, по дяволите, е този човек?

– Нямам представа. Но желанието му да проведе срещата по този начин е по-добре от нищо. Искаш ли да дойдеш тук в осем вместо в девет, за да присъстваш?

– Няма да стигна преди девет. Ести също. Но и двамата имаме дълбока и твърда вяра в твоите умения за водене на разпит. Имаш ли софтуер за записване на разговора?

– Не, но ще го сваля. Искаш ли да задам някакви конкретни въпроси на Джона?

– Аха... Питай го дали е наел стрелеца срещу брат си.

– Страхотна идея. Други съвети?

– Да. Не прецаквай нещата. Ще се видим в девет.

Гърни прибра отново телефона в джоба си. Кайл наклони любопитно глава.

– Какво трябва да сваляш?

– Някакъв записващ софтуер, съвместим със скайп. Ще го направиш ли за мен?

– Дай ми името и паролата си за скайп. Ще се погрижа веднага.

Докато младият мъж влизаше в кабинета, въоръжен с информацията, от която се нуждаеше, Гърни се усмихна – радваше се на желанието му да помогне, а и на простичкото удоволствие от това, че синът му си е у дома. Отново се запита защо толкова рядко бяха заедно, защо помежду им понякога имаше толкова голямо разстояние.

От време на време му се струваше, че знае причината – периодът преди няколко години, когато Кайл направи безсрамно много пари на Уолстрийт, от работа, на която го бе уредил приятел от колежа. Гърни беше убеден, че жълтото порше, вървящо с нея, е доказателство, че наследените от бившата му жена – брокер на недвижими имоти, гени за правене на пари са надделели в сина му. Но сега подозираше, че това не е било нищо друго освен опит за логическа обосновка, която го освобождава от по-сериозната и не толкова лесно обяснима негова неспособност да осъществи връзка с детето си. Преди си казваше, че тази връзка липсва, защото Кайл му напомня за бившата му съпруга и по други неприятни начини – определени жестове, интонация, изражение на лицето. Но това също беше спорно обяснение. Между майката и сина имаше много повече различия, отколкото сходства, а дори и да не беше така, щеше да е нечестно и жалко да приравнява един човек с друг.