Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– „Изненадан“ е по-точната дума. Никога не си споменавал Ким след... след приключването на случая.

– Реших, че няма да ти е приятно да ти напомням за цялата каша, в която тя те въвлече. Не че тя го е споменавала. Но все пак беше доста травмиращо.

Вярно беше, че Гърни не обичаше да говори за този случай. Нито да мисли за него. Малцина биха искали да го правят. Всъщност той рядко се сещаше за миналото, освен ако не беше стар нерешен случай, който трябваше да бъде отворен наново. Случаят „Добрия пастир“ не бе такъв. Той беше решен. Всички парченца от пъзела си бяха дошли на мястото. Въпреки това можеше да се поспори, че платената за целта цена е била прекалено висока. А неговата лична проява във финалния акт на тази драма бе основният аргумент на Мадлин в обвинението, че се излага на неразумно големи рискове с твърде голяма готовност.

Кайл вече го гледаше притеснено.

– Проблем ли е за теб, че ще се виждам с нея?

При други обстоятелства честният отговор би бил „да“. Гърни смяташе, че Ким е ненужно амбициозна, изключително емоционална и много наивна – комбинация, която бе прекалено проблематична, за да се радва от сърце, че такова момиче е приятелка на сина му. Но в настоящата ситуация планът на Кайл се оказваше чудесно съвпадение – точно както и желанието на Мадлин да помогне за панаира на семейство Уинклър.

– Всъщност – каза Гърни, – в момента ми се струва доста добра идея, поне ще е много по-безопасно.

– Божичко, татко, наистина ли смяташ, че тук може да се случи нещо лошо?

– Мисля, че има много, много малък шанс. Но не искам да те излагам на него.

– А ти ?

Кайл повтори въпроса на Мадлин, дори интонацията му беше същата.

– Това е част от работата – част от това, което съм приел, когато се съгласих да помогна с този случай.

– Мога ли да направя нещо за теб?

– Не, синко, в момента няма какво.

– Добре – каза Кайл със съмнение в гласа. За минута изглеждаше разсеян, объркан, сякаш търсеше друг вариант, друг план за действие, но явно не му хрумна нищо. Гърни мълчеше и чакаше.

– Добре – повтори синът му. – Ще си събера нещата и тръгвам. Когато стигна, ще ти звънна – кимна той и излезе от кабинета с намръщено изражение.

От компютъра се разнесе музика. Звънът беше знак, че е време за видеоразговора на Гърни в осем часа.

Близък кадър на мъж, седящ в удобно на вид кресло, изпълваше по-голямата част от екрана на лаптопа. Гърни разпозна Джона Спалтър от снимката в сайта на Киберкатедралата. Беше осветен доста хитро, явно имаше опит в това, без странични елементи в картината на екрана, които да отвличат вниманието от силно впечатляващата костна структура на лицето му. Изражението му беше спокойно – дълго практикувано, с нотка на нежна загриженост. Взираше се право в камерата и така създаваше ефекта, че се взира право в очите на Гърни.

– Здравей, Дейвид. Аз съм Джона. – Ако гласът му имаше цвят, щеше да бъде пастелен. – Може ли да те наричам Дейвид? Или предпочиташ детектив Гърни?

– Дейвид е добре. Благодаря, че прие да се свържеш с мен, Джона.

Последва леко кимване, после намек за притеснение, каквото изразяват обикновено социалните служители.

– Имейлът ти звучеше спешно, а някои от фразите в него бяха доста притеснителни. С какво мога да ти помогна?

– Доколко си запознат с опитите за отмяна на присъдата на снаха ти?

– Знам, че вследствие на тези усилия главният й адвокат е бил убит, както и шестима негови съседи.

– Нещо друго?

– Знам, че господин Бинчър отправи сериозни обвинения за полицейска корупция. В твоя имейл също се споменаваше това, както и отношенията в семейството ни. Това може да означава доста неща. Би ли ми обяснил по-подробно?

– Засега те влизат в област, с която има шанс да се занимае официалното разследване.

– Официално разследване?

– Убийството на Лекс Бинчър ще принуди Бюрото за криминални разследвания да погледне с нови очи на убийството на брат ти. Не само БКР, но вероятно и кабинетът на главния прокурор, тъй като обвиненията за корупция в обжалването на Кей са насочени към БКР. В този момент разглеждаме нови доказателства, които открихме – доказателства, че Кей е била натопена. Така че, които и агенции да се включат, ще се запитат кой стои зад убийството на Карл, след като е ясно, че не е Кей.

– Да – каза Джона с широко отворени и пълни с огорчение очи, – аз със сигурност ще присъствам в списъка им.