Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Прекоси кухнята на път за кабинета, повика я отново и отново не последва отговор. Реши, че е излязла на някоя от своите разходки.

В кабинета натисна копчето на лаптопа, за да го събуди.

Извади флашката от джоба си и я пъхна в порта. Иконката, която се появи, бе озаглавена: „02 ДЕК 2011 08:00 – 11:59“ – времевият период, в който беше станала стрелбата по Спалтър. Влезе в менюто и откри, че тази малка флаш памет има капацитет 64 гигабайта, повече от достатъчно, за да покрие конкретните часове, дори ако са заснети с висока резолюция.

Щракна върху иконката и се отвори прозорец с четири видео файла – озаглавени „Кам. 1 вътре“, „Кам. 2 изток“, „Кам. 3 запад“ и „Кам. 4 юг“.

Интересно. Обхват с камери от четири страни бе необичайно високо ниво на сигурност за малък магазин за електроника в малко градче. Гърни предположи, че този обхват се дължи на факта, че камерите са били ефектна демонстрация за продажбата на охранителна техника – все едно да имаш стена с включени телевизори, или пък причината бе друга, нещо, което му бе хрумвало и преди – вероятността косматият Хари и неговата приятелка да се занимават с далеч по-рискован бизнес от битовата електроника.

Гледащата на юг камера би трябвало да е тази, която е насочена към гробището, затова Гърни избра да започне с този файл. Когато щракна върху иконката, се отвори видео плейър с всички възможни функции – пускане, спиране, връщане, затваряне, както и плъзгащо се меню за посочване на точното време от записа. Пусна го.

Това, което видя, беше точно това, на което се бе надявал. Беше толкова хубаво, че направо не беше за вярване. Не само качеството на записа беше великолепно, но камерата, която го бе направила, очевидно беше снабдена и с най-новите технологии за проследяване на движение и приближаване на образа. И разбира се, като повечето охранителни камери, записваше само когато в обсега й има движение, а в долния край на екрана бе индикаторът за реалното време, в което нещата се случваха.

Активирането на записа от движение означаваше, че в четирите часа, обозначени на файла, всъщност се включва много по-голям период от време, защото минутите без действие в областта на камерата не са регистрирани.

Първият час от този период представляваше по-малко от десет минути дигитален материал – ентусиазирани хора, разхождащи кучета и други, облечени в топли дрехи, посветени на сутрешното си бягане за здраве по алеята, успоредна на ниската стена на гробището. Сцената се осветяваше от бледата зимна слънчева светлина и леката неравна снежна покривка.

Едва след девет камерата реагира на дейност вътре в „Уилоу рест“. Един голям ван, подобен на камион, се движеше бавно на записа. Спря пред място, което Гърни разпозна като парцела – пардон, „имота“ по думите на Полет Пърли – на семейство Спалтър. Двама едри мъже излязоха от вана, отвориха задните му врати и започнаха да разтоварват тъмни, плоски правоъгълни неща. Скоро стана ясно, че са сгъваеми столове, които мъжете грижливо разположиха в две редици с лице към издължена купчина от тъмна земна маса – отворения гроб, предназначен за Мери Спалтър. Наместиха ги добре, после единият мъж издигна преносим подиум в края на гроба, докато другият извади голяма метла от багажника и започна да разчиства снега от затревеното пространство между столовете и гроба.

Докато напредваха с работата, в обсега на камерата се появи малка бяла кола и спря пред камиона. Макар да не бе напълно сигурен за лицето, Гърни реши, че жената, която излезе от колата, загърната в космато пало и с космата шапка, и която правеше жестове с указания на работниците, е Полет Пърли. След известно доизравняване на столовете, мъжете се качиха във вана и потеглиха. Жената остана сама, огледа парцела като за последно, върна се в колата, подкара край откритата тревиста част на гробището и паркира отново до няколко издръжливи на студ рододендрони.

Записът продължи още около минута, после спря.

Тръгна отново след двайсет и осем минути в реално време – в 9,54 сутринта, с пристигането на катафалка и няколко други коли.

От мястото на пътника в катафалката слезе мъж в черно палто, а жената, която Гърни бе определил като Полет Пърли, се появи отново от колата си. Срещнаха се, здрависаха се и си казаха няколко думи. Мъжът се върна до катафалката, правейки жест с ръка. Половин дузина облечени в тъмни костюми мъже излязоха от една лимузина, отвориха задната врата на катафалката и бавно извадиха ковчега; после с професионална лекота го понесоха на раменете си към отворения гроб и го поставиха на подкрепящата структура, за да бъде на нивото на земята, но не в калта.