Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

След голяма чаша кафе и два бейгъла почувства, че е възстановил връзката си с нормалния живот, и извади телефона си – беше го изключил по време на срещата с Кларет, – за да провери съобщенията си.

Имаше четири. Първото беше от непознат номер, но гласът бе на Клемпър – по-груб и по-фъфлещ, отколкото предишния ден.

– Срещата при „Ривърмол“... „Ривърсайд“. Разговора. Провери си пощата. Не забравяй какво ми каза. Не се ебавай с мен. Хората, които се ебават с мен... идеята не е никак добра. Не се ебавай с мен. Сделката си е сделка. Запомни го! И не го забравяй, мамка му! Да не си посмял да забравиш. Провери си пощата...

Гърни се запита дали мъжът наистина е толкова пиян, колкото звучеше. Но по-важно бе дали пуснатото в пощата му наистина беше липсващият запис, за който го помоли. В съзнанието му изплува стар спомен – преди време някой беше пуснал змия в пощенската му кутия. Кутията беше естествен избор и ако искаш да поставиш бомба. Но това му се струваше малко прекалено.

Напомни си, че трябва да разкаже на Хардуик и Ести за срещата в „Ривърсайд“ и за „сделката“, за която бе споменал Клемпър.

После пусна второто съобщение, което бе от Хардуик: Ей, Шерлок. Току-що ми се обадиха от Анкара. Изглежда, нашият дребен пич е голяма работа. Обади ми се.

Третото съобщение също беше от него, но звучеше раздразнено: Къде си, по дяволите?! Близо до Купърстаун съм, на път към къщата на Бинчър. Все още не съм се чул с него. Имам лошо предчувствие. И трябва да поговорим за нашия луд стрелец. Имам предвид, наистина луд . Обади ми се, за бога!

Четвъртото и последно съобщение беше от един по-мрачен и още по-гневен Хардуик: Гърни, където и да си, вдигни шибания телефон! Аз съм до къщата на Бинчър. По-скоро до нещо, което някога е било неговата къщата. Изгоряла е миналата нощ. Както и къщите на съседите. Три шибани къщи, една до друга. Изгорели и сринати до основи. Голям, мощен, адски пожар е започнал от дома на Лекс... очевидно от някакви запалителни устройства... повече от едно. Обади ми се! Сега!

Гърни реши първо да се обади на Мадлин. Попадна на гласовата поща и остави съобщение.

– Направи ми услуга и днес не отваряй пощенската кутия. Убеден съм, че няма проблем, но получих нервно обаждане от Клемпър и предпочитам аз да я проверя. Просто предпазна мярка. Ще ти обясня по-късно. Намирам се на бензиностанцията в Слотсбърг. Обичам те. Ще се видим след час-два.

Замисли се какво е казал и му се прииска да го бе казал по друг начин. Беше прекалено загадъчно, прекалено зловещо. Трябваше да има някакъв контекст, обяснение за думите му. Изкуши се да й звънне отново и да остави по-дълго съобщение, но се притесни, че това само ще влоши ситуацията.

Позвъни на Хардуик, но и тук се включи гласова поща. Остави му съобщение и каза, че се прибира към Уолнът Кросинг. Попита дали е имало жертви на пожара в Купърстаун или някаква следа от Бинчър? И какво толкова бе открил за лудия стрелец? Приключи, увери се, че телефонът му все още е включен и батерията му е заредена, и отиде в закусвалнята за още кафе.

Едва когато стигна до селските хълмове над Барливил, Хардуик най-накрая му позвъни.

– Тук стават някакви суперстранни и изперкали неща, майсторе. Три големи къщи – три големи купчини пепел. Къщата на Лекс, плюс двете от двете й страни. Шест души са мъртви – никой от тях не е Бинчър. Две тела в къщата отляво, четири – в къщата отдясно, включително две деца. Всички са били заклещени от огъня вътре. Криминалистите казаха, че е станало около полунощ – пожарът се е разраснал адски бързо. Човекът от отдела за разследване на пожарите каза, че причината вероятно са малки запалителни устройства – четири на брой, сложени във всеки ъгъл на къщата на Бинчър. Подпалвачът не е положил никакви усилия да го направи да прилича на нещо друго.

– И другите две къщи са били просто косвени жертви? Сигурен ли си?

– Не съм сигурен за нищо. Аз съм зад жълтата лента, смесвам се с тълпата от кретени и зяпащи загубеняци, само подочувам оттук-оттам какво казват местните ченгета на приятелчетата си. Но се носи слух, че бензиновите тестове били положителни за запалителни химикали само в дома на Бинчър.

– Но неговата къща е била празна. Не са ли намерили тела, нали?

– Засега не. Но техниците още обикалят и ровят из пепелта. Доста шибано и претъпкано местопрестъпление. Пожарната, Бюрото за криминални разследвания, Отделът за разследване на пожари, шерифът, щатската полиция, местните униформени. – Млъкна за миг. – Исусе, Дейви, ако това е трябвало... да бъде... предупреждение за Лекс заради случая...