Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Моля?

– Когато си във въпросната ситуация, когато си изложен на опасност, тогава се опитваш да останеш жив.

– За какво говориш?

Кларет не каза нищо дълго време. После проговори, тонът му беше равен и благ.

– Все още ли се чувстваш отговорен за смъртта на Дани?

– Какво? Какво общо има това с...

– Вината има огромна сила.

– Но аз не съм... Не съм виновен за смъртта му. Дани беше на улицата. Преследваше един проклет гълъб и слезе от тротоара на улицата. Беше убит от невнимателен пиян шофьор в червена спортна кола. Пияница, току-що излязъл от бара. Не съм виновен за смъртта му.

– Не за смъртта му. Но очевидно изпитваш вина за нещо друго. Можеш ли да кажеш за какво?

Гърни си пое дълбоко дъх, заглеждайки се в драскотините по масата. Затвори очи, после ги отвори и се насили да погледне Кларет.

– Трябваше да внимавам повече. Беше четиригодишен... Трябваше да бъда по-внимателен. Не забелязах накъде върви. Когато погледнах...

Гласът му секна и погледът му отново се насочи към масичката.

След известно време вдигна глава.

– Мадлин настояваше да дойда и ето ме тук. Но не разбирам защо.

– Знаеш ли какво е вината?

Част от настроената на психологическа вълна същност на Гърни приветства с готовност въпроса – или поне се зарадва на възможността да избяга в по-абстрактната тема.

– Като факт вината е лична отговорност за извършено погрешно деяние. Като чувство е неприятното усещане, че си направил нещо, което не е трябвало да правиш.

– А това неприятно усещане – какво точно смяташ, че е то?

– Гузна съвест?

– Това е терминът, но той не обяснява какво е всъщност.

– Добре, Малкълм, ти ми кажи.

– Вината е болезнен глад за хармония – нужда да компенсираш нечие нарушение, да възстановиш баланса, целостта.

– Каква цялост?

– Връзката между убежденията и поведението. Когато действията ни не съвпадат с ценностите, създаваме дупка, източник на напрежение. А дупката създава дискомфорт. Съзнателно или несъзнателно, ние се опитваме да я затворим. Търсим мисловната хармония, която ще ни донесе затваряне на дупката – компенсиране на нарушението.

Гърни неловко се размърда в стола си.

– Виж, Малкълм, ако искаш да кажеш, че се излагам на риска да бъда убит, за да компенсирам смъртта на сина си, защо тогава още не съм позволил това да се случи? За едно ченге е доста лесно да се постави в ситуация, в която да бъде убито. Но както вече казах, аз съм тук. Съвсем жив. Как някой със сериозно желание да умре, може да е в толкова добро здраве? Това е нелепо.

– Съгласен съм.

– Съгласен си?

– Ти не си убил Дани. Така че да позволиш ти самият да бъдеш убит, не може да е рационално обоснована цел. – На лицето на терапевта се появи лека, почти игрива усмивка. – А ти си много рационален човек, нали, Дейвид?

– Вече изгубих връзката.

– Каза ми, че твоето престъпление е липсата на внимание, защото си позволил той да излезе на улицата, където е бил блъснат от минаващата кола. Изслушай какво ще ти кажа и после ми кажи дали съм описал положението правилно. – Кларет направи пауза, преди да продължи умишлено бавно и подбирайки прецизно думите си. – Дани не е имал защита, никой не е бил до него да го закриля и е бил изоставен на милостта на сляпата и жестока съдба. Съдбата е метнала монетата, пияният шофьор се е появил и Дани е загубил.

Гърни чуваше думите, които човекът изрича, усещаше истината в тях и въпреки това не чувстваше нищо. Сякаш лъч светлина се опитваше да мине през бронирано стъкло.

Останалото, което терапевтът каза, бе също толкова директно.

– Така, както ти гледаш на нещата, твоето разсейване – фокусирането върху собствените ти мисли, е оставило сина ти на милостта на момента, на милостта на съдбата. И ти смяташ, че именно това е твоята грешка. И от време на време възниква ситуация, в която виждаш възможност да се изложиш на същата гибелна опасност, в която си поставил него. Чувстваш, че така е честно, че ще има справедливост само ако дойде твоят ред да провериш на коя страна ще падне монетата на съдбата, че ще получиш опрощение само ако се отнесеш така невнимателно към себе си, както си допуснал да се отнесеш с него. Това е твоят начин да потърсиш баланс и справедливост, да донесеш покой на съзнанието си. Това е твоето търсене на хармония.

Останаха така известно време в мълчание – мислите на Гърни бяха замъглени, чувствата му – изтръпнали. После Кларет го разтърси с финалния обрат.