Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Тя не казва нищо, само го поглежда с уплашени очи и кимва. Това е малък жест, но Ник изпитва облекчение.

– Госпожа Джейкъбс е мъртва – казва той. – Убита.

Ерика Кракси притиска кърпичка пред устата си. С треперещи пръсти стиска медальон с образа на свети Христофор, закачен на верижка около врата ѝ.

– Съпругът ви на няколко пъти е получил значителни суми от госпожа Джейкъбс. Знаете ли за какво са били тези плащания?

Ерика свежда очи и издухва носа си. Когато го поглежда отново, изражението ѝ е коренно променено. Сега на лицето ѝ се чете гняв, подсказващ, че със съпруга ѝ са се карали многократно на тази тема.

– Знам точно за какво му плащаше!

Сърцето на Ник затуптява обнадеждено.

– За какво?

Тя поклаща глава:

– Не пред тези хора. Помолете ги да излязат и ще ви кажа.

Ник кимва на Гория. Частният детектив извежда хората си. Ерика си поема дълбоко въздух и поглежда с доверие американеца.

– Съпругът ми получи специална задача като част от охраната на свещената плащаница при последното ѝ излагане пред обществеността.

– През 2010 година ли?

– Si . – Тя замълчава за момент, за да се успокои. – Един учен, познат на Роберто... – Засмива се мрачно. – ... така наречен приятел, го убеди да изчопли малко кръв и влакна от плата.

Ник вече едва сдържа възбудата си.

Ерика навежда засрамено глава.

– Той го направи – повреди плащаницата и даде пробите за изследване.

Ник изчаква тя да вдигне глава, за да я погледне в очите.

– Трябва да знам кой е този учен, signora , защо е искал да изследва плащаницата и какви резултати е получил.

На лицето ѝ отново се изписва страх. Тя посяга зад врата си, разкопчава верижката, вдига медальона към устата си, затваря очи и го целува. Ник си миси, че казва мълчалива молитва, моли за прошка, може би умолява Бог да върне съпруга ѝ жив и здрав.

87

ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей не се изненадва, когато вижда Джени Харисън да се мотае в цеха, след като останалите жени са се изнизали в петъчната нощ, правейки планове за уикенда.

Тя се приближава между машините и го поглежда обнадеждено:

– Научихте ли нещо за Ким?

Лицето му показва, че не е.

– И на мен ми казаха същото, Джени. Никой в участъка няма информация да е арестувана.

Тя нервно започва да гризе нокътя си.

– С кого говорихте?

Въпросът го изненадва. Всъщност не е говорил с никого и няма намерение да го прави. Той поклаща глава:

– Съжалявам, не запомних имената им. Първо се обади някаква жена, някой от ареста и накрая някой от отдела за разследване. Не бяха много услужливи.

Тя се изсмива саркастично:

– Да, винаги са такива. На Източна първа улица ли се обадихте? С полицай Рийд ли говорихте?

Въпросите ѝ го изнервят.

– Може и с него да съм говорил. Не запомних името му. Не исках да разпитвам прекалено, за да не навлека неприятности на приятелката ти.

Тези думи ѝ затварят устата. Ким Бас и без това си има купища неприятности. Не ѝ трябва и Чироза да привлича вниманието на ченгетата, като задава неподходящите въпроси на неподходящите хора. Харисън премята чантата си през рамо и закопчава якето си.

– Благодаря.

Тръгва към вратата. Тази жена ще му създаде проблеми. Джей Джей го знае. Жените като нея винаги създават проблеми.

– Джени, чакай.

Тя се обръща.

– Довечера ще позвъня на още няколко места – казва той. – Кажи ми номера си. Ако открия нещо, ще ти се обадя.

– Както казахте, може би е по-добре да не раздухваме много нещата – отговаря тя след кратко колебание.

– Да. Все пак ми кажи номера си, в случай че ми се обадят и кажат, че е затворена някъде.

– Добре, момент.

Тя завърта чантата си отпред и изважда евтина химикалка, надъвкана от горната страна. Откъсва капака на една цигарена кутия, написва номера и му го подава.

– Можете да звъните по всяко време. Ако е свързано с Ким, имам предвид.

– Добре. – Той почти оставя нещата така, но се сеща, че се очаква да постъпи по друг начин. – Вземи и моя номер. Обади ми се, ако научиш нещо. Трябва да се държим в течение за този проблем.

Бръква в задния си джоб и ѝ дава визитката си.

– Благодаря.

Тя поглежда картичката и пак тръгва.

Сега трябва да я пусне. Бог му помогна. Телефонният ѝ номер е като дар. Ако ѝ позвъни, когато влезе в голямата ѝ къща, веднага ще разбере коя е нейната стая. Едно обаждане, и Джени Харисън вече няма да създава проблеми.

88

ТОРИНО

Роберто Кракси чувства цялата тежест на петдесет и деветте си години и това адски го дразни. Когато идва в съзнание, се опитва да събере мислите си, да си спомни как са го нападнали и да си обясни защо го надвиха толкова лесно.