Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Тя го оглежда изпитателно: гладко избръснатото лице с отсечени черти, ясните сини очи, късоподстриганата тъмна коса без нито един бял косъм, красивия черен костюм и добре изгладената бяла риза.

– Случва ли се понякога да се смееш, да се напиваш, да се самозадоволяваш или да се забавляваш по някакъв начин?

– Не. – Гласът му е хладен като очите му.

– Добре. Така няма да съжалявам, че имаш нещо човешко в себе си.

Тя се изправя.

– Къде отиваш? Не съм свършил.

– В тоалетната. Менструацията ми е особено силна този месец и спешно трябва да си сменя тампона. Използвам такива с голям капацитет – максимална защита, както пише на кутията. Попиват възможно най-много течност за възможно най-дълъг период, но пак трябва да се следят и да се сменят.

Съвършената му долна челюст започва да се увисва, но той се окопитва за части от секундата.

Мици се обръща и се усмихва любезно, когато отваря вратата:

– Ще донеса две кафета. После може да ми обясниш какво точно очакваш от мен, а пък аз ще ти кажа как точно искам да се отнасяш към мен, за да ти свърша работата.

84

ТОРИНО

Двамата мъже изтичват до подножието на стръмния склон. Ник инстинктивно изостава няколко крачки, когато вижда Фабио Гория да измъква черния си пистолет от колана.

Пред тях на покритата с гниещи листа мека земя е проснато мъжко тяло. Неподвижно.

След секунда се размърдва бавно. Жив значи – но сигурно е ранен. Гория коленичи до него. Насочва пистолета към бледата светлина, струяща от къщата на двайсетина метра пред тях. После осветява лицето на ранения с фенерче и му помага да седне.

– Добре ли си?

– Някой ме удари. – Другият мъж опипва с пръст тила си. – Съжалявам.

Изправя се несигурно и се обляга на рамото на Гория. Изглежда замаян.

Частният детектив го подкрепя, изчаква да се свести, преди да му зададе други въпроси за нападението. През това време Ник се приближава към дървената вила. Изведнъж чува шум. Отвън, някъде отстрани на сградата. Като от животно, което се мята в храстите, опитвайки се да се освободи. Ник прави още няколко крачки, спира на около пет метра от мястото.

– Фабио – прошепва.

Частният детектив го поглежда, отдръпва се от ранения си колега.

Ник посочва към храсталака:

– Там.

Гория си поема въздух и насочва фенерчето и пистолета натам. На светлината двамата виждат надрано и разкървавено лице. Човешко лице. Лице на жена.

85

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици оставя две чаши с кафе на бюрото на Тайлър Картър.

– Предположих, че го пиеш без захар.

– Правилно си предположила. – Той взема по-близката чаша. – Матюс ми каза добри неща за теб.

Това като че ли е опит за разчупване на леда.

– Радвам се да го чуя. Спомена ли също нещо за по-висока заплата, повишение или ранно пенсиониране?

Картър за малко да се усмихне.

– Не и пред мен. – Обляга се на бюрото и се навежда към нея. – Джордан се разболя в неподходящ момент.

– За него или за теб?

– И за двамата. Не съм толкова коравосърдечен, колкото изглеждам. Той може да е пияница, но е по-добър от много други полицаи. Джей полагаше стопроцентови усилия и даваше сто процента от времето си. Другият проблем е, че убиецът вече закъснява. Даже много.

– Нали знаеш, че още разследвам убийството на Тамара Джейкъбс?

– Матюс ми каза. Изглежда, извършителят не е от града. Помогни ми с този случай – ама истински ми помогни – и аз ще ти дам работна ръка и мозъци, за да оправиш своя.

– Съгласна.

Картър се пресяга назад и награбва купчина папки.

– Криминалистика, психологичен профил и анализ на методите на Привидението. Чети и се просвещавай.

– Каза, че убиецът закъснява .

– Честотата на извършване на престъпленията намаля от девет месеца на шест, после на три. После две убийства за дванайсет седмици, миналия месец – още едно, а последното извърши преди дванайсет дни.

– Скъсява срока между убийствата.

– Може би го прави подсъзнателно, може би си мисли, че държи всичко под контрол, и се чувства всемогъщ.

– Ти обаче мислиш, че е умишлено, така ли?

– Работила ли си досега по серийни убийства?

Тя поклаща глава:

– Двойно убийство, но и двете жертви бяха убити по едно и също време. Две серийни изнасилвания. Един случай с над десет нападения.

– Има прилики, но и разлики. Изнасилването обикновено е свързано с желание за власт и полов нагон. Нападателят често стига до крайности, за да упражни контрол: въжета, връзване, заплахи, по тялото на жертвата може да има следи от ярост. При серийните убийства се намесват куп други фактори. Нашият извършител не се води нито от сексуално влечение, нито от ярост.