Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Нападението над самотни жени нощем в леглата им не е свързано със сексуално влечение?

Картър кимва към папките, които току-що ѝ е дал:

– Няма смисъл да го обсъждаме сега – все още не си достатъчно запозната със случая. Прочети документацията и тогава ще говорим повече.

– О, я стига – лукаво се усмихва тя. – Нещо премълчаваш. Ако искаш стопроцентово усилие, трябва да ми дадеш стопроцентова информация.

Той я поглежда изпитателно. Май наистина е толкова умна, колкото я описваше Матюс.

– Добре, но тази информация не трябва да изтича. След като убие жертвите си, Привидението ги съблича, поставя ги на пода и ги покрива.

– С какво?

– Взема чаршаф от леглото и ги увива от главата до краката, подпъхва го под тила и петите. Изглеждат като увити в погребална плащаница.

86

ТОРИНО

Ерика Кракси още трепери. Съвсем основателно.

Гория оставя петдесет и пет годишната жена при колегата си Дарио и отива при Ник.

– Мъжът ѝ го няма.

– Когато се обадих, да не би... – разтревожено започва американецът.

– Не, не е това причината. Излязъл, преди да се обадите. Жена му казва, че чул нещо отвън и излязъл с пистолета си да види какво става. Казал ѝ да се измъкне през задната врата и да се крие в гората, докато той се прибере.

Ник кимва към колегата на Гория:

– Него ли е чул Кракси? Вашия човек?

Частният детектив поклаща глава:

– Не, не него. Дарио също чул нещо, но не искал да се показва. Видял Кракси да излиза и тръгнал след него. Някой го фраснал по главата, затиснал врата му с крак и му инжектирал приспивателно. Сега се страхува, че ще го уволня, задето не е внимавал.

– А ще го уволните ли?

– Вероятно, но не сега. Тази нощ имаме много работа за вършене.

– Къде тогава е Кракси?

– Жена му не знае.

– А твоите хора, твоят екип? Видели ли са нещо?

– Явно не. – Гория замълчава. Съзнава, че са го надхитрили. Направили са го на глупак. Сега полицаят от Лос Анджелис и влиятелните му приятели от ФБР ще се усъмнят в способностите му. – Хайде да влезем и да поговорим с госпожата. Може би тя ще ни помогне.

Дарио подхваща Ерика Кракси през кръста и я завежда обратно във вилата. Ник вече се пита кой отговори на обаждането му преди малко; кой го слушаше, докато той си мислеше, че говори на Кракси. Гория се обажда по уоки-токито на останалите хора от екипа си, за да ги извика. Виличката е малка и обзаведена само с най-необходимите неща. Стаята – с голи дървени стени и постлан с черги под, се отоплява от печка на дърва, в която сега тлеят въгленчетата на горелия преди час буен огън. Между двата разположени един срещу друг дивана, застлани с червени одеяла, има талашитена масичка, покрита с клюкарски списания и стари книги.

Ерика Кракси се настанява в един по-хлътнал участък на дивана и Ник се досеща, че това е обичайното ѝ място. Изцапаната с червило чаша с недопито кафе на пода отстрани потвърждава предположението му. Гория сяда до нея. Тя замята одеялото върху коленете си като някаква защита, опитва се да овладее треперенето на ръцете си и заговаря тихо на италиански. Точно в момента изглежда много по-стара от своите петдесет и четири години. Изрусената ѝ коса е разрошена и изцапана с пръст и листа. Очите ѝ са мътни от сълзи и размазан грим. Дарио ѝ донася от кухнята чаша вода и влажна кърпа, за да избърше лицето си.

– Signora Кракси говори добре английски – казва Гория на Ник. – Обясних ѝ кой сте и тя се съгласи да говори с вас.

– Какво е станало тук?

– Роберто бил убеден, че навън има някой и ги дебне. Видял нещо или някого през единия прозорец, взел пистолета си и излязъл да погледне. Казал на жена си да се скрие в гората и да го чака, защото била лесна мишена, ако остане във вилата. След като излязъл обаче, тя се забавила. – Гория се засмива и продължава по-тихо: – Искала първо да отиде до тоалетната. Когато била там, чула телефона. Онзи, който моите хора пуснаха през прозореца. Уплашила се, още повече, когато при второто позвъняване чула стъпки. Телефонът отново иззвънял. Тя стояла тихо и чула неизвестният посетител да идва на мястото, където сме ние сега. Тогава избягала в гората и минути след това сме се появили ние.

– Значи за малко сме изпуснали този, който е бил тук.

– Така излиза.

Ник поглежда съпругата на човека, заради когото е прелетял хиляди километри. Ерика Кракси избърсва напрегнатите си очи. Ник се навежда, за да намали разстоянието между тях.

– Signora , дойдох, защото исках да говоря със съпруга ви за една холивудска сценаристка на име Тамара Джейкъбс. Знаете ли кого имам предвид?