Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Разбрал е. След края на разпита Ерика се чувства изтощена и уплашена – много, много уплашена.

– Какво ще се случи с мен сега? – пита тя.

Започва нервно да гризе ноктите си, докато чака някой да ѝ каже. Ник поглежда към Гория и изражението на частния детектив му дава очаквания отговор.

– Ние ще ви пазим – казва американецът. – Имам предвид лосанджелиската полиция и хората на този човек. Казах ви вече, че му имам доверие. Ще направим всичко, за да бъдете в безопасност.

– Само не карабинерите! – уплашено възкликва тя.

– Не, няма да викаме карабинерите. Обещавам. Фабио и хората му ще ви охраняват, докато намерим съпруга ви.

Частният детектив коленичи, хваща ръцете на Ерика и ѝ казва нещо на италиански, при което тя се усмихва леко. Поглежда в скута си, после – към Ник:

– Може ли пак да пробвам да се обадя на Роберто?

– Разбира се.

Тя нервно набира номера на съпруга си и започва да крачи из стаята, докато напразно чака той да вдигне. Набира втори път. Откакто Роберто Кракси е излязъл от вилата, са минали над трийсет минути и Ник знае, че практически няма шанс той да се върне сега. Ерика затваря телефона и се приближава до американеца. По страните ѝ се стичат сълзи. Тя хваща двете му ръце, поглежда го в очите и проплаква:

– Моля ви, намерете го. Не позволявайте Роберто да умре!

Ник стиска ръката ѝ.

– Ще направим каквото можем.

Тя кимва и се отдръпва. Ник усеща, че е оставила нещо в ръката му.

– Това е свети Христофор, закрилникът на пътниците. Може би той ще ви помогне да намерите мъжа ми и онова, за което сте дошли.

91

Монахът работи бързо. Методично. Знае, че има да свърши още много работа. Под бледата луна, в среднощния хлад, той се заема да скрие колата, с която превози пленника си. Заличава следите. Залага капани за всеки, който би могъл да го преследва.

Непроследимият мобилен телефон в джоба му започва да вибрира.

– Ало.

– Хвана ли го? Жив ли е още?

– Да.

– Molto bene . Бог ще те възнагради за вярната служба. Сега знаеш какво да правиш, какво се очаква от теб, нали?

– Без никакво съмнение.

– Добре. Американците са изпратили някакъв лейтенант от полицията на Лос Анджелис да търси Кракси. Казва се Каракандес. След като свършим разговора, ще ти изпратя негова снимка и подробности за него. Бъди внимателен. Той е много опитен и решителен.

– Няма да имам проблем с него.

– Не го подценявай, би било грешка. Работи в отдел „Убийства“ и е прекосил континенти, за да дойде тук. Няма да си тръгне, докато не постигне резултат.

– Това ли е всичко?

– Да.

Монахът затваря телефона и изчаква търпеливо на дисплея да се появи обещаната снимка.

След малко на екранчето излиза лицето на лейтенант Ник Каракандес. Ефрем го разглежда добре. Това е лицето на врага му. Лице, което няма да забрави. Той затваря очи и си представя американеца пред себе си. Представя си какво трябва да направи, за да изпълни мисията си. Ефрем се вглежда за последен път в очите на полицая – прозорците на душата, после изтрива снимката. Двамата с Ник Каракандес ще се срещнат – сигурен е в това – и тогава Бог ще напътства ръката му.

92

ГРАДСКАТА МОРГА НА ЛОС АНДЖЕЛИС

Седнала в кабинета си и с чаша билков чай в ръка, Ейми Чан слуша гласа с изразен британски акцент на професор Александър Хейстинг-Смит. Опитва се да си го представи. Може би официално облечен и спретнат като британския министър-председател или пък с буйна рошава коса като брадатия епископ, който извърши бракосъчетанието на Кейт и принц Уилям?

Професор Алекс не прилича на никого от двамата. Наближаващ петдесетте, едва метър и седемдесет висок, той ходи с развлечени фланелки и джинси и въпреки че е експерт по анатомия и биология, изглежда така, сякаш само една мазна закуска го дели от патологичното затлъстяване и една-две години – от пълното оплешивяване.

– Драга госпожице – казва той, като се протяга. – Провел съм подробни сравнителни тестове за разпъване. Мога категорично да ви уверя, че отпечатъците върху плащаницата не само напълно отговарят на тези, които биха останали върху плата, ако с него е бил увит мъж, застигнат от такава позорна смърт, а и са идентични с нараняванията, които е получило тялото на Исус Христос.

– Кои например?

– Например всеизвестната рана от копието. На плащаницата се вижда петно от кръв на мястото между петото и шестото дясно ребро. Долната вътрешна част на тази рана се намира приблизително един сантиметър под върха на гръдната кост и около шест сантиметра под средната отсечка на тялото. Напълно съвпада с раната, нанесена от копието на римския войник, който е пробол Христос. Петната на плащаницата са достоверни и с това, че освен от кръв съдържат и следи от бистри телесни течности.