Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Аз не видях никакви следи от течности.

– Няма как да видите. Трябва да разгледате плата лично. Но има такива, уверявам ви.

Денят беше труден, затова Ейми не се обижда от резкия отговор.

– Какво ще кажете за посоката на оттичане?

– Надолу върху тялото. Отговаря на рана от копие, нанесена на човек в изправена – разпната – поза.

Ейми оставя чашата си на бюрото и отваря папката с подробните снимки на плащаницата на компютъра си.

– Извинете невежеството ми, професоре, но какви тестове точно проведохте?

– Боже мой! Какви ли не ! Запозната ли сте с трудовете на Пиер Барбе в тази област?

– За съжаление, не. – Тя изведнъж осъзнава, че нагазва в непознати води. – Доскоро дори не бях виждала снимки на плащаницата. Това не е обичайната ми сфера на интерес.

– Ясно. – Той прозвучава разочаровано. – Защо тогава ФБР искаше да ви се обадя?

– Доктор Куентъл каза, че познанията ви за плащаницата могат да помогнат за едно текущо разследване в Лос Анджелис.

– Аха, много добре. В такъв случай с удоволствие ще ви осветля. – В гласа на британеца отново прозвучава нотка на ентусиазъм. – Барбе е френски хирург, който се интересувал от плащаницата и имал големия късмет да я огледа на дневна светлина. Става дума за 30-те години на XX век. Трийсет и трета, струва ми се. Та така, като хирург той имал достъп до трупове и ампутирани крайници и решил да направи реконструкция на разпъването на Христос. Заковал един труп на грамаден дървен кръст и установил, че белезите върху тялото идеално съвпадат с тези на плащаницата.

– И вие направихте същото?

– Да. Признавам.

– Бихте ли ми описали точно какво направихте и какво открихте?

– С най-голямо удоволствие. Част от резултатите ми развенчаха някои филмови митове. В разпъването ала Холивуд ще видите как заковават гвоздеите в дланите на осъдения. Това е абсолютно неадекватен начин да увесиш някого. Движенията и тежестта на тялото много скоро ще разкъсат плътта. Това определено не е методът, използван в случая с плащаницата.

– Не е ли?

– Изобщо. Барбе е установил, че гвоздеите са били забити в точката на Десто.

Ейми знае, че това е малка вдлъбнатина в китката, заградена между кукестата, главестата, тристеннопризматичната и лунната кост.

– Това вероятно е достатъчно здраво, за да го задържи.

– Сто процента. Гарантирам. – Гласът на професора прозвучава леко засегнато. – Ако погледнете плащаницата, ще забележите, че палците не се виждат. Имате ли снимка пред вас да проверите?

Ейми увеличава снимката на екрана.

– Да, да, виждам.

– Хубаво. И така, като патолог сигурно знаете, че забиването на гвоздей през точката на Десто би засегнало срединния нерв, а това почти винаги води до извиване на палците.

Ейми поглежда екрана и наистина изглежда така.

– Какво ще кажете за стигмата 11 – те винаги се изобразяват на дланите, нали? Не съм виждала религиозна картина на човек, на който му кървят китките.

– Не питайте мен, докторе, аз не съм теолог, а учен. Въпреки това считам, че стигмата се проявява в различна форма и не се среща единствено в католицизма.

– Това не ми беше известно.

– Така е. Ще намерите свидетелства за стигмата в будизма и дори в политеистичните религии, особено в онези с божества покровители.

– Приемам, че е така, щом казвате. – Тя отново поглежда снимките на екрана. – Сега гледам краката и не виждам индикации как са били заковани на кръста.

– Отлично наблюдение. Не виждате следи, защото са много размазани. Има вероятност, макар и слаба, гвоздеите да са били забити между метатарзалните кости.

– Това достатъчно ли е, за да задържи тежестта на възрастен човек?

Британецът отново се въодушевява:

– Не! Точно затова заковах моя труп през глезените. Съвсем адекватно. Ако се вгледате в някоя качествена снимка, ще видите тъмни петна, свидетелстващи за кръвотечение в района на глезените.

Ейми не е сигурна, че може да различи такива детайли, но не иска да спори за дреболии цяла нощ.

– Не искам да ви задържам, професоре. Ще можете ли да ми изпратите доклада от изследванията си на имейла?

– Разбира се. Господин Куентъл ми даде адреса ви.

– Благодаря. Само още нещо, преди да затворите – мислех си за кръвта и за разложението. Няколко часа след смъртта раните не кървят достатъчно силно, за да оставят ясни очертания върху плата. Тяло, оставено на открито дни наред, започва да се разлага и трябва да има следи от изтичане на телесни течности. На плащаницата не се вижда такова нещо. Как го обяснявате?