Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Ник вдига куфара от плиткото долно отделение на гардероба и го оставя на леглото. Комбинацията на ключалката е 8634 – същата като кода на кредитната му карта. Той винаги я оставя на 7523 – с по една цифра назад от отключеното положение. Спомня си номера съвсем точно, защото в главата му завинаги се е запечатал един часовник на седмото небе (7), който показва пет (5) часа и 23 минути – часа, в който съпругата и детето му отидоха в рая.

Сега числото е друго. Ключалката показва 1870. Някой или е отварял куфара, или е въртял ключалката, опитвайки се да я отвори. Той въвежда комбинацията и вдига капака. Вътре е пълна бъркотия. Спортен екип и гуменки, които никога няма време да използва, купища чорапи и бельо, достатъчни за на цяла армия, фотоапарат с изтощени батерии и копия от всички документи по текущото разследване, които е успял да прибере.

Той сяда на леглото и вдига документите. Толкова са много, че не си спомня реда, в който са били папките. Затваря очи и се опитва да си спомни какво е гледал последно. Банковото извлечение на Роберто и Ерика Кракси. Карлота му показа последното теглене, което са направили. Той затвори папката, като остави страницата с лице нагоре.

Отваря папката. Документът е в положението, в което го е оставил. Въпреки това успокоително наблюдение, не е доволен. Може би си въобразява. Умората и стресът изострят нервите, понякога дори до степен на параноя. Сега му трябва един дълъг, дълбок сън. Сеща се за още нещо. Бързо преравя папките и намира снимките на Тамара Джейкъбс, просната мъртва на плажа. Преглежда ги и не знае дали да си отдъхне, или да се притеснява.

Те са там. Не са изчезнали. Но са в обратен ред.

Беше ги подредил както правят криминалните психолози – първо снимките от местопрестъплението, после тези на жертвата. Помни първите четири в точния им ред:

• Обща снимка на плажа и океана в посока север-юг с тялото на мястото на откриването му точно на границата на водата.

• Обща снимка на плажа в посока изток-запад.

• Обща снимка на плажа в посока запад-изток.

• Обща снимка на плажа в посока юг-север.

Те обаче не са подредени така. В обратен ред са. Той никога не би го направил. Може да е небрежен към дрехите и домакинските съдове вкъщи, но не и в работата си, никога в професионалния живот. Някой е разглеждал снимките. Но кой? Карабинерите? Няма логика да го правят. Ако бяха поискали, той щеше да им ги покаже. Допреди няколко часа, преди срещата с Гория и разговора с Ерика Кракси, беше готов да им покаже всичко.

Ако не са били карабинерите, кой? Убиецът на Тамара? Ник поглежда снимките от местопрестъплението. Възможно ли е мъжът, който я е измъчвал и убил, да ги е държал? Да се е възхищавал на добре свършената си работа тук, в тази стаята? Ник се оглежда и вижда бележник за похвали и оплаквания и няколко пощенски плика с емблемата на хотела. Пъхва снимките в един от пликовете и го запечатва. Няма голяма вероятност убиецът да е оставил отпечатъци, но Ник знае, че всеки престъпник понякога допуска грешки. Знае и нещо друго.

Ако човекът, който отвлече Роберто Кракси под носа на Гория и хората му, е бил тук, значи има работа с много опасен противник.

96

ГРАДСКАТА МОРГА НА ЛОС АНДЖЕЛИС

Барни, дежурният програмист, приключва с прегледа на компютъра и поглежда Ейми с изражение, което подсказва, че смяната му вече изтича и тя е напълно прецакана.

– Съжалявам, не мога да го поправя. – Очилатият двайсет и осем годишен младеж връща един кичур от дългата си до раменете черна коса зад яката на синята си дънкова риза. – Ще се наложи да вземем компютъра и да му направим диагностика.

Това никак не ѝ харесва. Компютърният отдел е истинска морга. Малко машини се връщат живи от там.

– Ами моите файлове? Пазите резервни копия на главния сървър, нали?

– Да. Но вероятно ще загубите това, върху което сте работили днес. Последното резервно копие е направено снощи около полунощ.

– Дявол да го вземе!

– Така е. Открай време повтарям на началника, че всеки трябва да има преносим резервен диск. Само така може да се постигне пълна сигурност.

– Добре, колко ще ви трябва? За колко време мислите, че ще го оправите?

Той поглежда часовника си.

– Моята смяна изтече преди час. Опасявам се, че ще могат да погледнат компютъра ви чак в понеделник.

– Понеделник ! Това е след цяла вечност!

– Съжалявам. И на нас ни отрязаха добавките за извънреден труд, както на всеки друг. – Младежът поглежда машината, сякаш току-що му е проговорила. – Чакайте. Нека да погледна още нещо.