Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Настанява се на стола ѝ, натиска няколко клавиша и на екрана излизат неща, които Ейми дори не е подозирала, че съществуват в компютъра. Привилегирован достъп за администратора. Нещо като дисекция на най-скритите и най-съкровени части на машината.

– Леле! Не мога да повярвам.

– Ще го оправите ли? – обнадеждено пита Ейми и се навежда към екрана.

– Абсурд. – Той се обляга назад и скръства ръце, втренчен в редиците от символи с очевидно възхищение. – Зомбиран е.

– Какво?

– Изглежда, че някой хитър хакер е проникнал през защитата, изтеглил е всичко от компютъра ви и го използва дистанционно за свои цели. – Барни се пресяга и издърпва кабела. – Трябва да се постави под карантина и да се почисти. Незабавно.

Новината кара Ейми да се почувства като изнасилена.

– Нашият човек сигурно вече е разбрал, че се опитваме да го разкрием. – Барни звучи като хлапе, което си играе на стражари и апаши. – Сигурно е вкарал в системата ви и червеи и троянски коне. Те са унищожили по-голямата част от програмите и вероятно пренасят заразата на други места. – Той вдига компютъра от бюрото. – Приберете се вкъщи, доктор Чан. Ще видите това бебче отново в понеделник, ако изобщо го видите. Ще ви поръчаме нов компютър.

97

ЛОС АНДЖЕЛИС

„Бел-ла-пица“ е нов ресторант съвсем близо до къщата на Мици. Поредната зле скалъпена игра на думи с инициалите на града – Л. А., и италианската дума bella , „хубава“.

Мици и момичетата са тук по няколко причини. Първо, вкъщи няма нищо за ядене. Второ, не са идвали тук преди – с други думи, не са идвали с Алфи. И трето, което е най-важното, до края на месеца предлагат петдесет процента намаление на цените и безплатна чаша вино към всяка поръчка.

Хилавата като върлина чернокоса сервитьорка стои отстрани и записва поръчката:

– Две диетични коли и чаша кианти. Едно чесново хлебче. Една супа минестроне. Едни панирани гъби. За основно една среднотънка „Нептун“ без аншоа. Една голяма дебела „Пеперони“ с яйце. И... – Мици поглежда менюто, за да реши какво да вземе за себе си. – ... една малка лазаня с нарязана зелена салата и без пържени картофи. Това е.

Докато момичето трескаво драска в бележника си, тя си дава сметка, че започва да възприема маниерите на Тайлър Картър. Без излишни любезности, само фактите.

– Благодаря – добавя бързо след отдалечаващата се сервитьорка. – Благодаря за помощта.

Когато имаш да съобщаваш лоша новина, най-добре да го направиш в самото начало и бързо. Веднага щом Джейд и Амбър получават напитките си, Мици им я казва:

– Днес гледаха делото срещу баща ви. Пратиха го в затвора. За трийсет дни.

Тя отново се наругава мислено. Пак прозвуча като Картър.

Амбър изпуска сламката от устата си:

– Татко е в затвора?

– Сега ли? Вече? – Джейд звучи по-скоро подразнена, отколкото разстроена.

Мици хваща и двете за ръцете и отговаря:

– Да. Излежава присъдата си от днес следобед.

Джейд дръпва ръката си и възкликва:

– О, не! Горкият татко.

Горкият татко ? Мици прехапва езика си, за да не каже нещо неподходящо.

Амбър мълчи. Не помръдва. Не докосва кока-колата си. Просто се вглъбява в мислите си, несъмнено мъчителни и объркващи.

– И за какво е всичко това? – Джейд разперва ръце и лицето ѝ почервенява от гняв. – Да празнуваме ли си ни довела?

– Не . – Гласът на Мици е твърд, но спокоен. – Доведох ви, за да бъда с вас. За да ви покажа, че животът продължава.

– Не и за татко. – Джейд се изправя и хвърля салфетката си върху масата. – Аз няма да участвам в това. Няма да седя тук, в този ресторант, докато баща ми е в затвора и сигурно няма какво да яде.

Мици се изправя срещу нея.

– Напротив. Сядай веднага.

Разговорите на съседните маси стихват.

Джейд поглежда предизвикателно майка си:

– Тръгвам си. Отивам си вкъщи и ти няма да ме спреш.

– Никъде няма да ходиш. Сядай! – заповядва Мици с нетърпящ възражения тон.

– И какво ще направиш? Ще ме набиеш ли? Или ще извикаш приятелите си полицаи? Ще ги накараш да ме вкарат в затвора като татко?

Мици мобилизира цялата си воля да не удари плесница на дъщеря си, да я разтърси и да ѝ каже да се държи като голямо момиче – да види всички страни на проблема и да разбере, че и на нея не ѝ е лесно.

– Хайде! – Джейд се изпречва пред нея. – Знам, че искаш да ме удариш. – Подава лицето си. – Направи го, ако така ще се почувстваш по-добре.

Между масите се приближава дребен мъж на средна възраст. Зад него идва хилавата сервитьорка.