Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Гория натиска копчето за набиране.

Както очакват, чува се само сигнал от звънене, но никой не вдига.

– Мелодията на звънене е особена – обяснява игриво частният детектив, когато отново набира. – Знаете ли „Розовата пантера“?

– Разбира се. Хенри Манчини – той е италиански композитор, затова ли го избрахте?

– Не. – Отново никой не вдига и Гория набира за трети път. – Не е италианец. Манчини е американец. Обаче семейството му е от Абруцо, като моето. – Изведнъж дръпва телефона от ухото си и го подава на Ник. – Той е.

Ник хваща апарата.

– Господин Кракси, моля ви, не затваряйте, аз съм...

Връзката прекъсва.

– Затвори.

– Пробвайте пак. Натиснете копчето за повторно набиране.

Ник опитва пак и чува, че от другата страна някой вдига.

Той започва да говори бързо, за да каже възможно най-много неща, които биха накарали Кракси да го изслуша.

– Господин Кракси, казвам се Ник Каракандес от полицията в Лос Анджелис и трябва да говоря с вас.

Този път не му затварят. Той чува, че връзката още е отворена – зловеща тишина, прекъсвана от леко пращене.

– Имам нужда от помощта ви. Трябва да говоря с вас за Тамара Джейкъбс и отношенията ви с нея.

Никой не отговаря. Ник продължава:

– Моля ви. Знам, че сте там. Знам, че ме чувате. Идвам чак от Лос Анджелис, за да говоря с вас. Искам да ви задам няколко въпроса.

Все още нищо.

– Господин Кракси, signore , ще ме приемете ли? Можем ли да се видим някъде?

От телефона се чува само пращене.

Ник поглежда разтревожено Гория:

– Не съм сигурен, че е там.

– Не затваряйте. Ще стигнем след няколко минути. Ще видите къщата му и моите хора.

Ник продължава да говори, докато се примъкват през гората, слизайки по хлъзгав склон от мека, мокра почва и гнили листа. Между дърветата се появяват светли жълти правоъгълници. Прозорци. Гория взема от колана си стандартно военно уоки-токи – от онези, които кодират сигнала и позволяват да говориш с хора в радиус до седем километра.

Частният детектив прошепва нещо на италиански. Повтаря същите думи и изчаква малко. Постепенно изражението му се променя.

– Нещо не е наред – казва след няколко секунди. – Случило се е нещо.

83

ЛОС АНДЖЕЛИС

Тайлър Картър или е гений, или абсолютен задник. В отдел „Убийства“ няма общо мнение по въпроса. Най-високият процент на разкриваемост, постигнат от един детектив в щата, означава, че можеш спокойно да заложиш парите си, че до няколко години този детектив ще бъде повишен в капитан. Трийсет и три годишният мъж обаче е арогантен и самовлюбен, не уважава нищо и никого и често докарва хората си до пълно изтощение.

Картър идва от банкерско семейство и няма как да не се откроява сред колегите си. Очаквало се да наследи занаята от баща си и дядо си, но той решил друго. Предпочел значката и пистолета пред куфарчето и пакета акции. Дори таткото и неговите милиони не успели да го разколебаят. „Уолстрийт“ може да е изгубила, но пък лосанджелиската полиция със сигурност е спечелила. Прицелил се е в майорския чин, преди да навърши четиридесет, и сигурно се надява да стане комисар достатъчно скоро, за да влезе в политиката, преди да удари петдесетака. Всичко върви по план. Или поне вървеше – допреди осем месеца.

Допреди Привидението.

„Привидението“ е името на серийния убиец, когото преследва – прякор, за който полицаите се молят на Бога да не стигне до знанието на пресата. Досега извършителят има десет трупа в актива си и никой не би се изненадал, ако бъдат открити още десет.

Мици Фалън седи пред бюрото на Картър, който ѝ разказва в какво се е забъркала:

– Прякорът идва от факта, че никой никога не го е виждал...

– Никога ли?

Картър я поглежда строго:

– Не обичам да ме прекъсват. Ако нещо не ти е ясно, изчакай и питай, след като свърша.

– Моля?

– Изчакай да чуеш всичко и няма да задаваш безсмислени въпроси. Досега никой не е виждал извършителя. Промъква се незабелязано в домовете на самотни жени и ги убива, докато спят.

Мици се кани да попита как, но решава да изчака до края.

– Винаги един и същи метод на действие. Увива ги плътно с чаршаф или одеяло, за да не могат да се съпротивляват. После ги затиска с колене и ги удушава с ръка. – Тайлър предусеща въпроса ѝ. – С лявата, винаги с една ръка. Патологът казва, че в някои случаи е запушвал устата на жертвата с дясната.

Мици се питва дали някоя не го е ухапала, дали не е оставил следи от ДНК.

– Направихме генетичен анализ на първата и третата жертва – тоест първата и третата, които са ни известни. Ще ти дам документацията. При първата намерихме косми и слюнка. Също мъх от вълнен чорап – от страната на леглото, от която се е качил. При третата намерихме парченца тъкан и кръв от ухапване, когато е запушил устата ѝ с дясната си ръка. Преди да попиташ, да, пуснахме търсене в архивите. Няма го нито в полицейския архив, нито в този на ФБР. Проверихме дори при канадската полиция. Сега можеш да питаш, ако имаш въпроси.