Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Тя отново насочва вниманието си към файла на Гюнтер и точно когато вече е склонна да повярва, че Леонардо е изрисувал плащаницата, попада на цял куп противоречащи си сведения. Като начало, великият художник е роден сто години след спорното въглеродно датиране. Освен това при множеството изследвания върху ленения плат не са установени никакви следи от маслени или водни бои. Възможно ли е Леонардо да е изобретил някакъв вид фотография стотици години преди официалната поява на тези методи? Не е невъзможно. Но ако я беше открил, със сигурност щеше да я използва повече от веднъж.

В долната част на електронния документ има копия от публикации от 2011 г., в които италиански експерт на име Лучано Бузо твърди, че плащаницата е създадена през 1315 г. от религиозния художник Джото ди Бондоне.

Ейми преглежда информацията. Оказва се, че Джото бил майстор в рисуването на портрети и тела – най-вече на Христос – и вероятно е бил нает от Църквата да създаде копие на плащаницата, защото оригиналът е бил в много лошо състояние. Твърди се, че скрил числото 15 в картината, за да обозначи годината на завършването ѝ.

По-надолу в документа има още няколко статии, които напълно отричат твърденията на Бузо като неподкрепени с доказателства. Ейми решава да не се занимава повече с чуждите теории, а да се довери на своята проверена наука – патологията.

Отново оглежда човешките образи върху плащаницата и от това, което вижда, възникват нови въпроси. Върху плата има следи, които изглеждат като оставени от кръв, пот и плът. Противно на разпространеното мнение, труповете могат да кървят и след смъртта, след като сърцето е спряло, но не е обичайно да кървят така, че да оставят толкова ясни следи.

Друго, което я безпокои, е разлагането. Труп, оставен няколко дни, дори в запечатана гробница, несъмнено би започнал да се разлага. Ако кръвта е оставила следи върху плата, другите телесни течности също би трябвало да оставят.

Но не са.

Телефонът ѝ иззвънява – секретарката. Току-що я бил търсил някакъв професор от Англия. Оставил съобщение, че иска да поговорят за разпването на Христос и да ѝ обясни защо според него Торинската плащаница е истинска.

80

ИТАЛИЯ

В девет вечерта Ник най-сетне получава обаждането, което е очаквал поне шест часа по-рано.

– Сам ли сте? – гласът е мъжки, с италиански акцент. Глас, който е чувал само веднъж досега.

– Сам съм, с телевизора, който не работи както трябва.

Ник оставя дистанционното и сяда на ръба на леглото.

– Излезте от хотела, пресечете улицата и на ъгъла завийте наляво. Ще мигна с фаровете, когато ви видя.

Ник напъхва подпухналите си стъпала в обувките, които като че ли са се стеснили, откакто ги събу.

– Носите ли ми добри новини?

– Нося новини.

Връзката прекъсва.

Ник затваря телефона, връзва си връзките, става и взема якето си и ключа.

Навън е тъмно и ръми. Той излиза от задушната горещина на стария хотел в прохладата на ноемврийската нощ. Капките са микроскопични: от онзи валеж, който не забелязваш, докато не го видиш в светлината на фаровете, но чувстваш постоянно – ледена мъгла, която полепва по кожата, неусетно прониква в дрехите и изсмуква телесната ти топлина. Той завива зад ъгъла и след няколко крачки една от паркираните коли светва с фарове.

Ник не познава лично Фабио Гория, но са му го препоръчали. Гория е водещ детектив в частна фирма за разследвания и се отзова по молба на един познат от ФБР, на когото Ник неведнъж е правил услуги.

Американецът влиза в малкия „Фиат Браво“ на частния детектив и подава ръка:

– Ник Каракандес. Приятно ми е.

– Фабио.

Гория е брадясал мъж с пресипнал глас, на около трийсет и мирише на цигари.

– Е, какво имате за мен?

Фаровете на преминаващите коли осветяват наболата брада на детектива. Присвитите му сини очи се местят ту към предното стъкло, ту към огледалото.

– Помолихте ме да намеря Роберто Кракси и да го следя, докато дойдете в Торино. Така и направих.

Ник е впечатлен.

– Къде е той?

Гория не отговаря веднага. Премества поглед от огледалото към очите на американеца. Трябва да се увери, че може да има доверие на този човек. Трябва да разбере някои неща – да е сигурен в тях, преди да каже какво знае.

– Говорих със специален агент Бърдж. Каза ми, че сте добър полицай, и ме помоли да ви помогна. Но преди да говорим за Кракси и къде се крие, кажете ми какво знаете за него.

Крие се . От тази дума пулсът на Ник се ускорява.