Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Преди падението сърцето е изпълнено с гордост .

77

ГРАДСКАТА МОРГА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Ейми Чан прекарва цялата сутрин в работа по рутинен случай на отравяне с медикаменти. Самотна седемдесет и пет годишна жена решила да изпие месечната си доза антидепресанти наведнъж и да се сбогува с този свят. Кой може да я обвинява? Градът на ангелите е ад за всеки, който не е млад, красив и обичан.

Ейми си измива ръцете, сваля зелената престилка и облича удобна кафява туника и тесен черен панталон. Връща се в кабинета си и отваря имейла от Мици, която ѝ е изпратила няколко висококачествени снимки на Торинската плащаница. Виждала е някои от тях и преди, но не им е обръщала голямо внимание. Лицето, заснето в близък план, ѝ изглежда най-познато. Въпреки размазаните сивкави черти, то несъмнено изобразява представата на повечето съвременни хора за Христос – с брада, дълга коса и корона от тръни. Ейми преглежда файловете, докато намира по-голяма и по-интересна снимка на тялото.

В снимката има нещо, което веднага буди в нея интуитивното усещане, че нещо не е наред. Вниманието ѝ е привлечено от дланите, особено дясната и пръстите ѝ, които изглеждат твърде големи в сравнение с останалата част от тялото. Тя написва кратко писмо, прикачва снимката и го изпраща на Гюнтер Куентъл във ФБР. Той е световноизвестен експерт по фотограметрия – науката за изчисляване на геометричните свойства на предметите по тяхна фотоснимка.

Преди да направи своите собствени научни проучвания, Ейми преглежда няколко художествени изображения на събитията около тайнствата на възкресението. Пуска търсене в интернет и най-доброто, което намира, е снимка от картината на Джовани Батиста, от шестнайсети век, изобразяваща увиването на сваления от кръста Исус. На нея се вижда, че плащаницата не е много плътно прилепнала около главата и е отворена откъм краката.

Ейми отново поглежда отпечатъците от тялото върху покривалото и вижда, че между тях и изобразеното на картината има несъответствие. За да останат толкова ясни следи от тялото, то трябва да е било увито много плътно, а не покрито хлабаво, както го е нарисувал Батиста.

Ейми увеличава снимката на монитора и оглежда плащаницата сегмент по сегмент, от горе до долу. Това ѝ отнема цял час. Откритията са интригуващи и смущаващи. Частите на тялото са непропорционални помежду си. Изглеждат като нарисувани, а не отпечатани. Колкото повече се вглежда в лицето, толкова повече се засилват любопитството и объркването ѝ.

Челото изглежда твърде ниско в сравнение с останалата част на главата. Ако мъртвецът е лежал по гръб, косата му би трябвало да виси настрани и назад, а не върху главата и лицето. Тя отново поглежда снимката на цялото тяло. Мъжът няма врат, или поне не се вижда такъв. Ейми оглежда за следи от отрязване и снаждане на плата, при което отпечатъкът на врата може да се е изгубил, но не вижда такива.

Още нещо я смущава. Ако увиеш човешки труп с ленено платно, то ще се намачка – ще се появят много дълбоки гънки. Не и в този случай. Върху плата не се виждат такива следи освен на местата, където е бил сгънат за съхранение.

Тя преглежда полицейските архиви със снимки на различни рани и белези от мъчения. Не намира нищо сравнимо с тези, които вижда. Един случай в Канада, при който сериен убиец разпъвал на кръст жертвите си, ѝ се струва обещаващ, но се оказва, че престъпникът е използвал методи, коренно различни от тези на древните римляни. Ейми отново насочва вниманието си към позитива и негатива на плащаницата. Разликата между тях е удивителна. На позитива отпечатъкът на тялото е почти неразличим. На негатива изпъква силно. Както когато напръскаш с луминол местопрестъпление, което е било щателно измито, и кървавите петна блясват с цялото си луминесцентно великолепие.

Телефонът иззвънява и тя подскача стреснато.

– Доктор Чан.

– Guten Tag, schöne Medizinerin! 10

– Гюнтер! – Тя искрено се радва на обаждането му. – Прекрасно е да чуя гласа ти. Как си?

– Аз ли? Много щастлив, след като получих писмото ти. Макар че единствената ти цел е да използваш огромния ми немски мозък.

Тя се засмива:

– Ако исках да използвам нещо друго от теб, огромната ти немска съпруга щеше да ме опече за вечеря в прекрасния си ресторант.

– Да, наистина – въздъхва той. – Но в някой друг живот двамата с теб ще сме любовници, сигурен съм. Кажи сега защо се интересуваш от Торинската плащаница и задаваш глупави въпроси?