Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Покани те да влезеш – обяснява Карлота с тон, по който личи, че все още е ядосана на Ник след скарването в колата. – Не говори английски, но аз ще превеждам.

Ник сяда до нея на кафявия ъглов диван. Гатусо се настанява в квадратното кресло срещу тях, от другата страна на стъклена масичка, отрупана с листа и листовки. Подава една папка на Карлота, която я връчва на Ник, като обяснява:

– Това са копия от трансакциите на Кракси за цялото време, докато е бил клиент на банката. Също и на жена му.

– Бил? Говориш в минало време?

– Si . Закрили са сметките си преди месец.

Ник усеща как гневът му отново се надига. Губят ценно време.

– Добре, в коя банка са преместили парите си? – В тона му прозвучава ирония. – Обикновено, когато човек сменя банката си, старата и новата банка работят заедно по платежните нареждания, дълговете и други такива неща. Моля те, не ми казвай, че в Италия не се прави така или че ми трябва специално разрешение от президента, от Бог или кой знае от кого.

Тя го поглежда сърдито:

– Ще попитам.

Докато тя превежда на банкера, Ник отваря папката и преглежда документите. Вижда последователните плащания от Тамара Джейкъбс – суми от 3600 евро, равняващи се на 5000 долара. По-големите преводи също са документирани – два международни превода от 18 179 евро, или двайсет и пет хиляди долара.

Карлота отново се обръща към него:

– Signore Гатусо няма представа в коя банка са преместили парите си семейство Кракси. – Пресяга се през Ник към папката и разравя листата, докато намира каквото търси. – Това е последната операция, извършена в тази банка. Когато са закрили влоговете си, Кракси са изтеглили всичките си пари в брой.

75

ЛОС АНДЖЕЛИС

Сержант Боби Шийн очаква обаждането. Само се надява, че Мици не му е много сърдита. Искаше му се Алфи Фалън да влезе за по-дълго зад решетките, но беше наясно, че надеждите му са напразни. Заради увеличаващия се държавен дефицит напоследък хората с първо закононарушение общо взето получават по едно конско и безплатен превоз обратно вкъщи.

– Здрасти, Мици, как си?

Тя стои в тоалетната на участъка.

– Държа се, Боби. Държа се. Конър ми се обади. Каза, че ти си го накарал.

– Да, аз му казах. Виж, съжалявам, че бяха толкова мекушави. Надявах се съдията да е по-строг.

Тя се обляга на студените бели плочки в ъгъла при сешоарите за ръце.

– Няма защо да се извиняваш. Кой беше съдията?

– Кент. Съдия Джо Кент. Този некадърник трябваше да се пенсионира още преди десет години.

– Трябваше да е жена.

– Кент е жена, ако се съди по курвенското му поведение.

Мици се усмихва. Откакто го познава, Боби винаги е съдил строго хората.

– По кой член осъдиха Алфи? Двеста седемдесет и три или двеста четиридесет и три?

– Седемдесет и три. Снимките, които ти направихме, бяха достатъчно доказателство за телесна повреда.

Тя засрамено си спомня как, след като бе видяла Алфи в ареста, Боби я бе завел при лекаря, за да опишат и заснемат всичките ѝ наранявания.

– Добре ли си, мила?

– Още не съвсем, но ще се оправя, след като всичко това свърши.

– Скоро. Поне вече започна.

– Знам. Боби, благодаря ти за помощта. Знам, че се грижиш за мен. Не се чувствай виновен заради присъдата.

– Ти си звезда, Мици. Издигни се над цялата тази гадост и заблести отново. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.

– Непременно.

Тя затваря телефона и се поглежда в огледалото над умивалниците, преди да излезе.

– Ти си звезда, Мици – не го забравяй.

76

ТОРИНО

Изповедта е полезна за душата.

Да признаеш, че си сгрешил. Да се покаеш. Така е възпитан монахът. И точно в момента той напълно признава провала си и е готов да го изкупи. Поддаде се на суета и самомнителност. Въобрази си, че е по-способен от мъжа, когото следеше – а не беше.

Гордостта донася падение .

Той знае писанията, знае мъдростта: Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.

Ефрем мислено се упреква. След като завърши мисията си, ще причини изгаряща болка на това горделиво тяло, за да е сигурен, че днешният урок ще бъде запомнен завинаги. Единственото, което го успокоява, е, че колкото и слаб и несъвършен да е той, врагът му има не по-малки недостатъци. Сега поне е сигурен, че човекът, когото преследва, се чувства самоуверен, в безопасност, сигурен в действията си. Ще стане жертва на същата слабост.

Гордостта предшествува погибелта . Монахът се отказва от преследването и се връща при колата на жертвата. Има вероятност врагът му да я е изоставил, но това би било голяма жертва за човек в неговото положение, още повече, че защитава и други хора освен себе си. Не, Ефрем е сигурен, че жертвата ще се върне при автомобила. Трябва само да чака – врагът си мисли, че вече е спечелил.